Виктор Суворов
Взимам си думите назад (168)

6

Ако вярваме на комунистическата пропаганда, Ворошилов с бил кретенче, а Жуков — гений. При това положение всичко като че ли си идва на местата: в критичната обстановка Сталин слага гения на мястото на кретена. Тук обаче пак има нещо неясно. През септември Ворошилов се връща в Москва и по заповед на Сталин веднага започва да подготвя конференцията на САЩ, Великобритания и Съветския съюз. Тя се открива в Москва на 29 септември 1941 година. Съветската делегация се оглавява от Сталин. Заместник му е Ворошилов. В състава на делегацията са Голиков, Малишев, Вишински, Микоян и Шахурин.

Не че настоявам, но смяната на командването на Ленинградския фронт през септември 1941 година може да има и друго обяснение: Ворошилов е бил нужен на Сталин в Москва, за да подготви едно изключително важно мероприятие. А кой ще заеме мястото му, не е важно. Между другото Сталин праща „кретена“ Ворошилов на преговори на най-високо равнище и по-късно. Ворошилов например отива със Сталин в Техеран на срещата с Рузвелт и Чърчил. Колкото до гениалния Жуков — Сталин не му поверява такива задачи.

И още нещо. През 1943 година координацията на действията на двата фронта при разкъсването на блокадата на Ленинград се осъществява от двама пълководци: Ворошилов и Жуков. Това се казва в официалното съобщение на Совинформбюро от 18 януари 1943 година. Ако Сталин още през 1941 година се е бил убедил в непригодността на Ворошилов, нямаше да му повери отговорността за разкъсването на блокадата на Ленинград през 1943 година.

Впоследствие името на Ворошилов изчезва някак си от героичния летопис за разкъсването на блокадата на Ленинград, но името на Жуков остава.

Малко по-долу ще видим как се справя Жуков със задачата да разкъса блокадата.

Да се върнем все пак на 1941 година. Да си представим, че всичко става така, както го описва Жуков заедно с хората си. И така, Ворошилов предава фронта на Жуков и незабавно излита за Москва. И ето го Жуков — крачи по коридорите на щаба. Чук-чук на вратата на оперативния отдел: отворете! Нъцки. Влизането е строго забранено. Кой си ти, та да те пускаме?

— Ами аз съм новият командващ фронта!!!

— Сериозно?

— Нали ви казвам!

— Заповедта къде е?

— Ами ще я подпишат.

— Като я подпишат, заповядай.

— Ама имам бележка от другаря Сталин.

— Натикай си я знаеш къде. Откъде да знаем, че е истинска?

После Жуков отива в разузнавателния отдел: я дайте да видя картата на обстановката! Никой няма да му я покаже, разбира се. Още от 1937 година всички са научени на бдителност. Но това е подробност. Основното е, че никой изобщо няма да го пусне в разузнавателния отдел. И в никой друг отдел също.

И другарят Жуков решава да се оплаче на Сталин. Обаче как? Свързочниците не го пускат да влезе. Те не се подчиняват на никого освен на другаря Сталин и на непосредствените си началници. И никой нищо не може да им направи. Да не говорим, че в момента между Москва и Ленинград няма телефонна и телеграфна връзка. Градът е блокиран, кабелът за правителствена връзка минава през завзетата от противника територия. Това го казва и самият Жуков в писмо до П. Н. Демичев от 27 юли 1971 година („Георгий Жуков. Стенограмма октябрьского (1957 г.) пленума ЦК КПСС и другие документы“ М., Международный фонд „Демократия“ с. 567).

И възниква въпросът: защо изобщо е била необходима бележката на Сталин? Нима Сталин не е разбирал, че без заповед на върховния главнокомандващ Жуков не може да приеме фронта? Това не става с някаква си бележка. Та ако ще да е написана от самия Сталин. Въпросът е следният, фронтът е военен организъм — огромен организъм. В състава на фронта влизат няколко армии, авиацията, а също и много отделни корпуси, дивизии, бригади, полкове, тилови части и учреждения. Всички командири трябва съвсем точно да знаят в кой момент свършва властта на стария командващ и в кой започва властта на новия. Отговорността се разпределя съвсем ясно, включително и по време: това тук са победите, грешките, пораженията и престъпленията на единия, а оттук вече са на другия. За това нещо се издава заповед: от 23,45 фронта командвам АЗ!

Без такава заповед стотиците, хилядите нисшестоящи командири просто не знаят чии нареждания да изпълняват. За това нещо си има страшен термин — „загуба на управление“, и виновните се наказват с разстрел. И така, за да не се обърне каруцата, за да не се допусне загуба на управление, трябва да се издаде заповед. Но такава заповед може да се издаде единствено на основание на заповед на върховния главнокомандващ. А заповед, както ни разказва Жуков, нямало. Имало само бележка до Ворошилов. С тази бележка Ворошилов не може да сдаде фронта. Във всеки момент може да се случи какво ли не — буквално всичко. Да не говорим, че според Жуков/Карпов градът всеки момент щял да падне. Ако Ворошилов е имал заповед на върховния главнокомандващ, можел е да се оправдае и пред най-строгия военен съд. С бележка това не става.

Но да оставим настрана фронтовете и армиите. Да си представим, че сме в последния задръстен гарнизон на последния задръстен мотострелкови полк. Лейтенант Иванов сдава караула на лейтенант Петров. Приятели са и си пият пиенето заедно. И приятелките им са общи. Обаче за да сдаде единият и другият да приеме караула, трябва да има заповед. Плюс парола. И под заповедта — подписи. Преди да се разпише вторият, отговорен е първият; после вторият. Не става с бележка от типа — а бе, я, Вася, сдай караула на Коля, ако обичаш.

А положението в Ленинград не е като в задръстен мотострелкови полк. Отговорността е за фронт със състав четири армии, Балтийския флот и един огромен град. Един от най-красивите градове на света. Град, който е морската порта на Съветския съюз. Град съкровищница. Град — световен индустриален център. Тук се прави всичко — от подводници и самолети, от най-мощни танкове, артилерийски оръдия и навигационни прибори до най-елементарни минохвъргачки. Защо Сталин не е подписал необходимата заповед: Ворошилов сдава, Жуков приема?

Докато Жуков е жив, никой не успява да измисли отговор на този въпрос. Въпросът обаче си остава. Затова във второто издание мъртвият вече Жуков ни обяснява: Сталин се опасявал „дали полетът ще е успешен“.

Хитро измислено. На пръв поглед. А на втори — тъпо. В решенията на Сталин винаги има логика. А тук логика няма.

Без заповед за назначаване като командващ на Ленинградския фронт Жуков е нищо. Никой няма да го допусне до никакви военни тайни. Така че Сталин е трябвало не да му даде бележка, а да подпише заповед. Единствено тогава Жуков е можел да поеме командването в силните си умели ръце. Иначе е като шофьор на нова кола — но без ключа за запалването.

Ами ако Жуков не беше успял да стигне до Ленинград? Ако самолетът е бил свален, изгорял или потънал в Ладожкото езеро? Какво тогава? Ами нищо. В такъв случай и заповедта е щяла да изгори или да потъне заедно с Жуков. И дори ако самият Жуков е загинел, а заповедта е стигнела до Ленинградския фронт по други канали, пак не е можело да стане нищо страшно. Щом новия командир го няма, значи няма на кого да се предава командването на фронта, следователно заповедта не влиза в сила. В този случай Ворошилов е щял да остане на поста си още няколко дни — докато Сталин не намери някой друг, с когото да го смени.

Ако погледнем нещата от тази гледна точка, ситуацията става съвсем идиотска: защо Сталин може да напише бележка, но не и заповед? Нали знае, че не може да потвърди бележката си нито по телефона, нито по телеграфа! Такива наистина важни съобщения не се пращат по радиото. Още повече че никой няма да им повярва. В Съветския съюз се вярва на подписания документ. Командирът на Либавската военноморска база капитан първи ранг Клевански например решава да се довери на устната заповед да взриви корабите, които не могат да излязат в морето, и затова го пращат на военен съд. Всички, издали заповедта, отричат да са я издавали. Резултатът ли? Разстрел за Клевански.

През същия този септември 1941 година командващият Югозападния фронт генерал-полковник Кирпонос получава заповед за отстъпление. Устна. Дава му я полковник Баграмян, който долита със самолет. Кирпонос отказва да изпълни заповедта — къде е подписът, къде е документът? В резултат загива милионна групировка съветски войски в района на Киев.

Но Кирпонос не е имал избор. Не е имал право да повярва на устна заповед.

През октомври 1941 година край Москва Рокосовски получава заповед от Конев да отстъпи. И отказва да изпълни заповедта на същото основание — къде е подписът? И Конев подписва и праща заповедта на Рокосовски. Който отстъпва на посочените рубежи — и го осъждат на разстрел. Рокосовски се оправдава с Конев, който си мълчи — нямал нищо общо. Тогава обаче Рокосовски вади документа — и се отървава от разстрела.

Но и документите не винаги помагат. Армейски генерал Павлов например изпълнява писмените заповеди на Жуков, но не успява да избегне разстрела.

Имам предвид следното: защо Сталин ще усложнява ситуацията? Щом е знаел, че може и да не повярват на бележката му и че не може да потвърди, че е негова, поради това че няма връзка, защо не е издал заповед?

Цялата тази история — с бележката — си я опровергава Жуков. На 21 юли 1971 година той пише писмо до ЦК на КПСС, до П. Н. Демичев. В писмото се казва: „Маршал К. Е. Ворошилов замина от Ленинград след два дни, след като подробно ме въведе в положението“ (пак там, с. 556).

Странна работа. Жуков първо ни обяснява, че Сталин е заповядал на Ворошилов незабавно да сдаде фронта и веднага да се връща в Москва. Но в писмото си до ЦК на КПСС същият този Жуков пише, че Ворошилов не е излетял незабавно за Москва, а без да бърза, два дни му е сдавал фронта.

Излиза, че Ворошилов е повярвал на първата част на бележката на Сталин и е сдал фронта, но не е повярвал на втората част и не е заминал веднага за Москва.

Значи трябва да изберем едно от двете:

— или Жуков си е измислил съдържанието на бележката;

— или изобщо не е имало никаква бележка.