Виктор Суворов
Взимам си думите назад (208)

8

Ето ви го сега великия стратег и след войната. Според Борис Сичкин, който си го обича отвсякъде. Но дори това, което ни разказва за Жуков, изобщо не възвеличава стратега: „След няколко минути дотича майорът ни. Жуков го изгледа, все едно е плъх. Началникът ни се опита да докладва кой е и че идва по заповед, но гърлото му беше пресъхнало, челюстта му трепереше, очите му бяха изцъклени. Корнеев беше в кома. Жуков каза, че ако още веднъж го видел до резиденцията си, никога повече нямало да се видят, и го изгони. Майор Корнеев продължаваше да стои като замръзнал. След това внезапно се обърна и побягна навън. Жуков не издържа и се засмя заедно с всички. И тогава запяхме заедно с маршала «Не за пиянство»…“ (пак там, с. 82).

В какво се е провинил ръководителят на ансамбъла майор Корнеев?

Борис Сичкин ни обяснява:

„Жуков обичаше да пее руски пиянски песни. Най-любимата му беше «Не за пиянство, не за хулиганство и не за побой…» Обикновено Корнеев ни караше при маршал Жуков и чакаше на входа на караулката. Един ден — бях пийнал — запяхме заедно с Жуков точно тази: «Не за пиянство…» Гласът ми не е кадифен, дори напротив — в него има метал за два-три машиностроителни завода. И го чул началникът, чак в караулката. Без да знае, че Жуков харесва гласа ми. И се уплашил, че съм се разкрещял на такова отговорно място. Вика ме. Излизам и го гледам — трепери целият.

— Борис — каза ми умолително, — моля ти се, не пей. Ще ме вкараш в затвора.

— Това заповед ли е? — попитах.

— Да — каза началникът.

— Добре де, няма да пея — отговорих.

Върнах се вътре, седнах на масата при Георгий Константинович — той ме чакаше. Вдигнахме чашите, почнахме да се шегуваме. Жуков беше в много добро настроение, прегърна ме и каза:

— Дай пак нашата, Боря…

С нетърпение очаквах този момент.

— Извинявам се, другарю маршал, но ми забраниха да пея!

Жуков сякаш онемя, пребледня, очите му се наляха с кръв; след дълга пауза успя не да проговори, а да прошепне:

— Кой ти е забранил да пееш?

С треперещ глас назовах името на началника на ансамбъла ни.

— Викнете я тая (най-вероятно маршалът понечи да каже «путка») — рече Жуков“.

Следва описаното малко по-горе.

Искам обаче да насоча вниманието ви към една друга подробност. Артистът Борис Сичкин и маршал Жуков си пият пиенето заедно. Прегръщат се и реват пиянски песни — но артистът е на „вие“ с маршала, а той му говори на „ти“. Защо ли? Защото издигналият се до господар вчерашен мужик Жуков се държи с хората така, както са го правили помешчиците с крепостните селяни. Е, вярно, ансамблите на крепостните по времето на Екатерина и след нея никога не са били оглавявани от майори. Единствено в епохата на победилия социализъм майори водят певци, певачки и танцьори при господаря — и чакат навън, при портиерите — пардон, караулните.

Та ако ще сравняваме комунистическото равенство с отвратителното робство от миналото, някак си не мога да сложа по-горе социалистическата свобода и социалистическото равенство и братство. Не мога да си представя генерал-фелдмаршал Михаил Иларионович Кутузов да се напорка и да пее пиянски песни пред (и със) щаба си. И не мога да си представя, че великият пълководец Кутузов, когато дава заповеди, не говори, а съска, че гледа някой майор, все едно че е плъх, че го нарича с какви ли не имена…

Да беше казал в тази ситуация Жуков: няма проблеми, другарю майор, не се притеснявай, аз му казах на Сичкин да ми попее такива песни. Обаче не. Жуков гледа мръснишки и съска. Иска всички да ги е страх от него.

В какво всъщност се е провинил ръководителят на ансамбъла майор Корнеев? В това, че не е проучил вкусовете на пълководеца-пияница. Майорът си мисли, че на такова равнище трябва да се пеят изискани песни. И греши. Жуков държи да се пее като в последния бардак. В страната може да върлува глад, но нали маршалската маса е отрупана! Борис Сичкин описва истинско изобилие: хайвер, сьомга, филета — каквото ти душа иска. И се пее: „Жени и вино, вино и жени!“

Там са и съюзниците и пияният Жуков демонстративно и умишлено се държи просташки. Сичкин продължава: „Започнаха танците. Членът на военния съвет на фронта генерал-лейтенант Телегин заигра с кърпа в ръка — приличаше на колхозен педераст… Героят от Сталинград генерал Чуйков беше наистина необикновена, легендарна личност. Но въпреки славата си беше обикновен, жизнерадостен човек. Не го интересуваха никакви условности. Разкопча китела си и отдолу се видя моряшка фланелка… Жуков покани генерал Чуйков на танц. Чуйков — по моряшка фланелка, огромен, с метални коронки…“ И така нататък.

Защо главнокомандващият групата съветски окупационни войски в Германия маршалът на Съветския съюз Г. Жуков кани на танц командващия 8-а гвардейска армия генерал-полковник В. Чуйков? Какво си мислят за този танц съюзниците? Че Жуков няма жени ли? Не, жени има. Заповед до генерал-полковник Серов: да се осигурят за чужденците! „Серов отбираше от проститутки: в Москва си имаше цял щат, за всички вкусове…“ А в момента не са в Москва, в Берлин са, войната току-що е свършила — но генерал-полковникът действа:

„Серов, без изобщо да ми обръща внимание, вдигна телефона и каза мръснишки:

— Докарайте курви. Осем парцала. Тук са французите плюс двама англичани. Не ме интересува. Намери ги където щеш. Важно е. Четири са малко, поне осем ни трябват. Имаш два, най-много три часа. И да са облечени прилично, с вечерни рокли. Как така нямаш рокли? Ще намериш! Отиваш при германците и намираш. И грим вземи, да се пооправят, и парфюм — да се парфюмират. На роклите им закачи ордени и медали, и гвардейски значки. Една да е Герой на Съветския съюз. Действай!“ (пак там, с. 85).

И всичко си тръгва по реда: доставят гвардейско-героичните курви за удоволствие на съюзниците…

Чуйков пък танцува…

Жуков също танцува и пее. Колко му е да бодне на някоя курвенска цица една Златна звезда. „Жуков чак се разплака от смях. Клава — Героинята на Съветския съюз, имаше огромни цици, късите й ръце почти не стигаха до зърната им, и на циците й бяха закачени Златна звезда и орден «Ленин», французинът направо изпадна във възторг от гърдите й и ги целуваше нежно — като всички пияни, явно беше сигурен, че никой не го вижда. Отстрани се създаваше впечатлението, че целува Ленин на ордена“.

Малко преди това, през войната, след като посещава Съветския съюз, генерал Дьо Гол описва банкетите като „невероятно изобилни и отличаващи се с направо неприличен разкош“.

Вождовете и стратезите разбират от банкети.

* * *

Владимир Бешанов има една интересна мисъл: че принц Конде смятал, че преди да стане добър генерал, човек трябва да се научи добре да играе шах. Интересно, Жуков дали е можел да играе шах? Или само да пее пиянски песни?