Виктор Суворов
Взимам си думите назад (216)

8

И така Власов ли трябва да смятаме за еталон за предателство? Да вземем за пример който и да е съветски генерал. Няма значение кой. Например генерал-лейтенант Едуард Шеварднадзе. Званието му е същото като на Власов, но длъжността му е много по-висока: член на Политбюро и министър на външните работи на СССР. И той съзнателно и умишлено вреди на Съветския съюз и на първо място на Русия. Покрай другото подарява на Съединените щати изключително важни от стратегическа и икономическа гледна точка акватории в района на Беринговия проток. Дава им ги, без да поиска нищо в замяна. Уверява ни, че не е прибрал дори неколкостотин милиона от тази сделка в джоба си. Хайде да му повярваме. Тогава излиза, че е вредил просто ей така. За собствено удоволствие. Впоследствие изменя на Съветския съюз, на съветското правителство и на съветския народ. И най-важното — на клетвата си.

Или да вземем полковник Михаил Сергеевич Горбачов. По звание е доста под Власов, но длъжността му е във висините — Върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на СССР. Заради световния комунизъм подлага Етиопия на глад. Нашият народ го е изпитал на гърба си — че социалистическите преобразования в селото водят до гибелта на милиони хора. Горбачов обаче ги отпочва съвсем съзнателно — и наистина е организатор на глада в Етиопия. Заради световното господство полковник Горбачов четири години води войната в Афганистан. Заради световния комунизъм гази собствения си народ с танкове и го сече с лопати. После предаде абсолютно всичко: измени и на съветската си родина, и на правителството, и на съветския народ, и на клетвата си. И се обяви за социалдемократ. Щом като си бил социалдемократ по убеждения, чий го дириш в Комунистическата партия? Е, намериха се защитници и на Горбачов: не бил сякъл лично с лопати хората… Прави са другарите. Но пък и Хитлер не е натиквал лично хората в крематориумите, нали?

Полковник Борис Николаевич Елцин провъзгласи суверенитета на Русия, т.е. извади Русия от състава на Съветския съюз. Член 64 на действащия в онзи момент Наказателен кодекс предвиждаше висша мярка за посегателство срещу териториалната цялост на СССР. Според същия член за споменатите по-горе акватории в Беринговия проток за същото престъпление полковник Горбачов и генерал-лейтенант Шеварднадзе също заслужават смъртна присъда без право на обжалване.

Или да вземем например генерал-полковник Дмитрий Волкогонов. Съветник на първия (и последен) президент на СССР. В момента, когато трябва да се сражаваме за съветската родина до последен дъх, той най-страхливо се скатава.

И така — кого е предал Власов?

Казват ни: предал е съветския народ, съветската си родина, Червената армия, изменил е на воинската си клетва!

Срещу факти не се рита. Но кои са съдиите? Защо не вземете да извадите гредата от очите си? Имам един въпрос: кой в СССР не е изменил на съветския народ? Целият съветски народ измени на съветския народ. Целият народ тръгна по пътя на Власов. Няма вече съветски народ. Целият съветски народ стана предател.

Кой не измени на Съветския съюз? На великата съветска родина? Всички й измениха.

Кой не измени на съветската армия? Отговорът е същият — всички й измениха.

Кой не измени на воинската си клетва? Покажете ми поне едно изключение. Няма такова. На клетвата си не е изменил само онзи, който не я е полагал. Спомнете си свещените думи: „Заклевам се… до последния си дъх да бъда верен на своя народ, на своята съветска родина и на съветското правителство“. Кой запази верността си към съветското правителство до последния си дъх? Че то самото правителство не запази верността към самото себе си. А пък всички номенклатурчици са поне полковници — и всички са полагали клетва.

И ето че идва моментът това правителство да се защитава. Посочете ми поне един член на правителството, който е отишъл на барикадите. Няма такива. До един се изкурвиха. Ще ме прощавате за думата, но не намирам по-подходяща. Ако някой намери — да ми се обади.

По-хитрите и по-пъргавите ни управници се изметнаха в новото правителство, пребоядисаха се и станаха демократи. Без да забравят онези редове от клетвата, в които става дума за народното имущество — и за да не се изгуби, го натъпкаха в джобовете си.

И днес из страната обикалят горди личности. Един писател упорито се величае като Герой на Съветския съюз. А бе, другарче, Герой на Съветския съюз може да е човек, който не се е уплашил да застане в негова защита. Герой е човек, загинал преди разпадането на Съветския съюз. Онзи, който е жив и след това, вече не е герой, понеже го е било страх да прояви героизъм.

Един другар пък с не по-малка гордост се нарича Народен артист на Съветския съюз. Направо като виц — артист от изгорял цирк.

Съвсем смешно е пък, че някои другари продължават да се величаят маршали на Съветския съюз. Какъв Съюз, да ги попитаме? Онзи, който гниеше под вашето ръководство? Онзи, който вкарахте в историческа безизходица? Онзи, който предадохте, като се уплашихте да се изправите в негова защита? Онзи, дето вече го няма?

Невероятно е и отношението към новите клетви. Държавниците заемат съответните високи длъжности и се заклеват… И им вярват. Другарят Шеварднадзе се закле. И другарят Алиев. И другарят Елцин също. И не се намери никой да викне: а бе ти си клетвопрестъпник! Нали навремето се кле да браниш родното съветско правителство до последния си дъх!

И не се намери нито един Генерален прокурор — нито на Грузия, нито на Казахстан, нито на Украйна или Русия, който да вземе да напише една призовка: „Явете се незабавно…“ Защо Генералният прокурор на Грузия например не е пратил призовка на предателя Шеварднадзе? С какво Шеварднадзе е по-добър от Власов? Щом е изменил на клетвата си — на бесилката! Защо прокурорът не го привиква ли? Ами защото и той е същият. Същият предател.

Какво имам предвид ли? Следното — че предателите нямат място в правителството. Нито в Грузия, нито в Казахстан, нито в Русия.

Има обаче и хора, които не са изменили на клетвата си! Понеже не са я полагали. В Съветския съюз само две категории мъже не се кълняха „до последен дъх“ — правозащитниците и престъпниците. Ако не броим онези, които се скатаваха от служба, разбира се.

Ще кажете: добре де, след като почти всички в страните от бившия Съветски съюз са клетвопрестъпници и не бива да влизат в правителствата, какво да правим? Правозащитниците са една шепа хора. Престъпници ли да изберем в правителствата? Разни джебчии и убийци?

Че защо не?

Да де, ще кажете: ама като дойде американският президент например на посещение, министърът на финансите току-виж му свил портфейла.

Успокойте се, граждани. Голяма работа — свил две-три хиляди долара. Че да не са ваши? Пък и не е цял милиард, нали?

Другари от „Аргументы и факты“, погледнете се хубавичко. Власов предава червеното знаме и отива при трицветното. А вие, другари, защо правите същото? Власов отива от червено-съветската армия в руско-руската. Децата ви днес в червено-съветската ли са?

Посочете ми един човек, само един, който да е запазил верността си към съветската родина до последния си дъх. Другарят Зюганов ли? О, не. Той не се хвърли да брани любимата си родина и съветското правителство, а подви опашка и се покри от народния гняв. Чак после събра смелост и почна да си показва зъбките.

Или ще кажете — в Москва са решили да възстановят паметника на Бакърения Дзержински. Ами да го възстановяват! Това ще е паметник на чекистката бъзливост. В Лубянка всички другари са храбри, нали? Къде им беше храбростта обаче, когато паметникът беше свален?

Та така, господа — ако сте верни на клетвата си и на съветската родина, трябваше да умрете на барикадите с червени знамена в ръце.