Виктор Суворов
Взимам си думите назад (9)

3

Самият Георгий Константинович е бил съвсем наясно, че голямата, но вчерашна истина не е нужна на никого. Жуков е знаел, че историята непрекъснато ще се пренаписва. Смятал е, че точно така трябва. Самият той е бил заклет сталинист. Докато Сталин е бил здрав. В официален документ нарича сам себе си „слуга на великия Сталин“. По времето на Хрушчов е на мода да си антисталинист. И Жуков става антисталинист. Без него просто не е можело да има никакъв XX конгрес на партията и никакви публични разобличения на Сталин. По времето на Брежнев възраждат култа към Сталин, доколкото е възможно. И Жуков пак става предан сталинист. Прочетете „Спомени и размисли“, издадени по Брежнево време. А по време на „перестройката“ беше наредено Сталин пак да се оплюва. И отношението на Жуков (вече покойник) към Сталин за четвърти път се сменя с противоположното. Прочетете „Спомени и размисли“, издадени по времето на Горбачов. Всеки път Жуков се обръща на 180 градуса. На обратната страна. Дори ветропоказателят на покрива ми не се върти с такава точност — само се мести ту насам, ту натам. Но чак пък на 180 градуса — нещо не съм забелязал.

Самият Жуков казва: „По времето на Сталин имаше една история, по времето на Хрушчов — друга, сега има трета. Освен това историографската наука не може да стои на едно място, тя непрекъснато се развива, появяват се нови факти, преосмислят се и преценяват наново — трябва да уловим духа на времето, за да не изостанем. От друга страна, за много неща още е рано да се говори“ („Огонёк“, 1988, №16, с. 11).

Фразата, че духът на времето трябва да се улови и че човек трябва да се нагоди към него, е направо възхитителна. В съответствие с това изискване мемоарите на мъртвия Жуков по вълшебен начин се обновяват. И във всеки момент отговарят на духа на времето. Един пример. В първото издание на спомените (Жуков още е жив) пише: „Въпреки огромните трудности и загуби през четирите години на войната съветската промишленост произведе огромно по количество въоръжение — почти 490 хиляди оръдия и минохвъргачки, над 102 хиляди танка и самоходни оръдия, над 137 хиляди бойни самолета“ („Воспоминания и размышления“. М, АПН, 1969, с. 237). При това живият Жуков не се позовава на никакви източници. А ето ви го и тринайсетото издание, М., ОЛМА-ПРЕСС, 2003, с. 252. Същата фраза, но цифрите са различни: 825 хиляди оръдия и минохвъргачки, 103 хиляди танкове и самоходни оръдия, над 134 хиляди самолета. И препратка: Советская военная энциклопедия. М., Воениздат, 1976. Том 2, с. 66.

Между първото и тринайсетото издание има разлика от хиляда танка и самоходни оръдия. При самолетите разликата е още по-голяма: в първото издание 137 хиляди самолета, само бойни, в тринайсетото — 134 хиляди бойни, транспортни, учебни и други. А от данните за артилерията направо да паднеш: в първото издание „почти 490 хиляди оръдия и минохвъргачки“, в тринайсетото — 825 хиляди. 335 хиляди разлика! Една трета от цял милион! Това са 55 833 батареи, ако са с по шест оръдия. Или 83 750 батареи, ако са с по четири. Ако за обслужване на тези пропуснати от Жуков в първото издание оръдия и минохвъргачки определим средно по петима души, ще ни трябват милион и половина артилеристи. Ако прибавим и онези, които трябва да управляват тази огромна артилерия и да подсигуряват работата й: взводни, батарейни, дивизионни командири, командири на полкове, бригади и дивизии, личния състав на артилерийските щабове, на батареите за управление на огъня, свързочните подразделения, водачите на артилерийските влекачи и т.н., цифрата ще надхвърли два милиона, и то с много. Нима Жуков не е знаел това? Нима е управлявал всичко това, без изобщо да има представа какво управлява?

А най-интересното е препратката към източника. Редакторите на тома можеха съвсем честно да напишат, че Жуков не е бил наясно с военните въпроси, че не се е интересувал от войната, че не е знаел нищо за войната, че е писал ей така, както му дойде, и че сега са намерени други числа. И да се позоват на най-новите изследвания. Обаче не! Разказът се води от името на Жуков. И същият този Жуков в едно издание казва едно, в друго — друго, в третото — трето, в тринайсетото — тринайсето, и цитира книги, които не е чел. Които не е можел да прочете. Вторият том на „Советская военная энциклопедия“, на който в случая се позовава Жуков, е подписан за печат на 20 юли 1976 година. Две години, един месец и два дни след смъртта му. Докато Жуков е жив, не е излязъл нито един том на „Советская военная энциклопедия“. В момента на смъртта на Жуков първият том не само че не е подписан за печат, но дори още не е даден за набор. А последният том е подписан за печат шест години след смъртта на най-великия.

Та ето как един мъртвец улавя духа на времето. И в стремежа си да го направи попрекалява. Ами вижте сами: Георгий Константинович ни препраща към четвъртия том на „История Второй мировой войны 1939-1945“. Ако сте любопитници, проверете кога е издаден този четвърти том и извадете датата на смъртта на „маршала на победата“. Гарантирам ви, че ще се напикаете от смях.