Виктор Суворов
Взимам си думите назад (10)

4

А ето и още нещо.

Още по времето на Сталин е утвърдена официалната периодизация на войната. В съответствие с нея в края на 1941-а пред Москва Червената армия разбива мита за непобедимостта на хитлеристката армия, а в края на 1942-а, при Сталин град, във войната настъпва рязък обрат. Почти 50 години в училищата и в университетите, в книгите и филмите, във военните училища и академии, във вестникарските статии и къде ли не се повтаряха тези свещени формули: митът се е изпарил пред Москва, после, на следващата година, при Сталинград настъпва рязък обрат.

Мина обаче половин век и се оказа, че нещата не са точно така. Изясни се, че приносът на Жуков в Сталинградската битка е отрицателен. Разбра се, че по време на Сталинградската битка той е бил на съвсем друг фронт. И че е провеждал така наречената „отвличаща“ операция. При това бездарно и неуспешно. За „отвличащата“ операция са били съсредоточени почти два пъти повече сили, отколкото за контранастъплението при Сталинград. А това е нарушение на всички основни правила на стратегията. На главното направление, там, където се решава изходът на войната, там, където се планира да се обърне ходът на войната в наша полза — там трябва да са главните сили, а на второстепенното направление — второстепенните. Ако за „отвличащата“ операция са съсредоточени повече сили, отколкото за основната, това е престъпление. И стратезите, които са измислили тази идиотщина, е трябвало да се разстрелят.

Освен това в края на 1942 година германската армия на ржевското направление е в отбрана. А Жуков провежда там „отвличаща“ настъпателна операция. За отбрана обаче трябват малко сили, а за настъпление — много. Излиза, че с огромните настъпващи маси на Червената армия Жуков „отвлича“ малки сили на германската войска.

Още нещо: успехът на Червената армия при Сталинград е неочакван за съветското командване. Обкръжени са 22 дивизии, но никой не е предполагал, че ще стане така. Предполагало се е, че ще обкръжат три пъти по-малко. А с цел само да подпомогне обкръжаването на седем германски дивизии край Сталинград Жуков провежда на съвсем друго направление грандиозната си „отвличаща“ операция, в която участват 29 (двайсет и девет) общовойскови, ударни, танкови и въздушни армии. За „отвличащата“ операция Жуков съсредоточава 1,9 милиона бойци и командири, 3300 танка, 1100 самолета. В резултат на „отвличащата“ операция Жуков губи 1850 танка, над хиляда самолета, няколко хиляди оръдия и минохвъргачки, похарчва милиони снаряди, праща под земята и в болниците петстотин хиляди войници и офицери — и обезкървява най-добрите гвардейски съединения на Червената армия.

„Отвличащата“ операция на Жуков в района на Ржев изглежда още по-идиотска на фона на събитията от предната година. Обясняват ни как в края на 1941 година Жуков предлагал на Сталин да съсредоточи главните сили на Западния фронт, но глупавият Сталин ги пръснал на много направления и фронтове, много дини искал да носи под една мишница, и затова битката край Москва свършила с кървав финал за Червената армия и не донесла кой знае какви успехи. Някои хора дори вярват на това. Но ето че минава точно година и в края на 1942-а имаме същата ситуация: всички сили трябва да се хвърлят в едно — главното, решаващото — направление. Такова направление е можел да стане Сталинград. Там сме можели да спечелим грандиозна победа. Сталинградската операция има мощен пропаганден успех, но от гледна точка на стратегията свършва със среден резултат. В плен попада само една обикновена германска армия. А е имало възможност да се обкръжат пет, две от които танкови. И е било възможно всичките тези пет армии да се обездвижат. Капанът много лесно е можел да щракне при Ростов — там почти не е имало германски войски. През лятото на 1942-а германските танкови клинове вече са се изнесли далече напред, към Кавказ, и не са имали гориво да се върнат. Трябвало е да се отреже тесният коридор при Ростов и тогава целият германски фронт от Бяло до Черно море е щял да рухне. През януари 1943-а. След загубата на пет армии пробойната в германската отбрана е щяла да бъде огромна като пробойната на „Титаник“. И краят е щял да дойде за няколко месеца, ако не и седмици. Раната, нанесена в района на Сталинград, наистина е тежка, но ударът при Ростов е щял да бъде смъртоносен. Вместо това обаче силите на Червената армия наново са пръснати на огромни пространства, на много фронтове. И кой знае защо, този път Жуков не възразява и, кой знае защо, не иска от Сталин да съсредоточи силите на едно решаващо направление: или главните сили край Сталинград и после към Ростов, или да не се провежда контранастъпление при Сталинград, а всички сили да се хвърлят на Западния фронт, в района на Ржев.

За самия Жуков операцията в района на Ржев не е отвличаща и той не я нарича така. На 7 януари 1964 година Жуков праща писмо на писателя В. Д. Соколов, в което описва подготовката на Ржевско-Сичовската операция през ноември 1943 година: „… Трябваше спешно да се подготвят и проведат настъпателни операции на нашите войски. В района на Вязма трябваше да се отреже Ржевският клин на противника. За операцията трябваше да се привлекат войските на Калининския и Западния фронт… трябваше да отида при Пуркаев и Конев да подготвя контранастъплението на Калининския фронт от района южно от Бели и на Западния фронт от района южно от Сичовка срещу удара на войските на Калининския фронт. След като определих силите и състава на войските, които трябваше да бъдат привлечени за ликвидирането на противниковата групировка Ржев — Сичовка — Бели, без да губя време, отидох в щаба на командващия Калининския фронт…“ („Георгий Жуков. Стенограмма октябрьского (1957 г.) пленума ЦК КПСС и другие документы“. М., Международный фонд „Демократия“, 2001, с. 511).

В района на Ржев се подготвя настъпателна операция със същия замисъл като край Сталинград, само че с по-голям размах. Калининският и Западният фронт е трябвало да ударят по срещащи се направления и да отрежат Ржевския клин. Войските на двата фронта е трябвало да прекършат отбраната на противника. Ударните им групировки е трябвало да се срещнат в дълбокия тил на противника и по този начин да завършат обкръжаването на основните сили на германската група армии „Център“. Жуков пише за решителна настъпателна операция. Признава, че е инициатор на тази операция, че лично е определял броя и състава на войските за провеждането й, че лично я е подготвял и провеждал. По това време обаче всичко, отнасящо се до загубите на Червената армия през войната, е било покрито с непроницаемия мрак на държавната и военната тайна. Затова Жуков без никакви притеснения разказва за замислите и плановете си. Не разказва само за резултатите. Не казва, че обкръжаването на германските войски изобщо не се е получило.

Когато след рухването на Съветския съюз започнаха да изплуват огромните загуби при абсолютно отсъствие на резултати, тази позорна операция спешно и със задна дата беше зачислена в разряда на „отвличащите“. Все едно всичко е било замислено точно така: малко врява, малко стрелба, та германците да се подплашат.

Но въпросът не е там. Въпросът е другаде: стана ясно, че резкият поврат във войната (та дори да е чисто пропаганден) е направен при Сталинград и че Жуков не е бил на мястото на този рязък поврат. И че не е бил и в Москва, Откъдето са идвали указанията. Изведнъж стана ясно, че двете понятия — „най-великият стратег на всички времена и народи“ и „резкият поврат в най-великата война“ — изобщо не са свързани.

И какво сега? Как да вържем прелома във войната с личния принос на стратега в посочения прелом?

Дълго мислиха умниците ни, но го измислиха. Могат ги те тия работи.

Намериха следното решение: да се въведе нова официална периодизация на войната.

Сталинград си е рязък обрат, няма как да го отрече човек. Няма как да го промени. Значи правим следното: съгласни сме, че резкият поврат е при Сталинград през ноември 1942 година, обаче край Москва година преди това е НАЧАЛОТО НА РЕЗКИЯ ПОВРАТ!

И това е то. През 1941 година Жуков е в Москва. И значи под неговото гениално ръководство е постигнато главното: положено е НАЧАЛОТО на резкия поврат. Кой и как го е завършил тоя рязък поврат при Сталинград не е много важно. Важното е кой го е започнал този поврат. Важното е Жуков да се лепне за резкия поврат.

Но най-интересното изобщо не е това.

Най-интересното е, че мъртвият Жуков много точно реагира в мемоарите си на тези промени. Двайсет и една година в деветте първи издания Жуков пише, че край Москва през декември 1941-а се е изпарил митът, а в десетото, „най-истинното“, издание мъртвият Жуков внезапно заявява, че не е разбивал никакъв мит — а е положил началото на рязък поврат във войната.