Виктор Суворов
Взимам си думите назад (190)

6

Балтийският флот е в оперативно подчинение на Ленинградския фронт. Само в оперативно обаче. Командващият флота адмирал Трибуц пита началника на ВМФ на РККА армейски комисар II ранг Иван Василиевич Рогов как да реагира на шифровките на Жуков. Рогов изпраща запитването до Маленков. Маленков, който в момента е в Ленинград, отменя заповедта на Жуков за заложниците. Тоест в Ленинград е имало кой да отмени престъпните нареждания на великия руски патриот Жуков.

Защото представяте ли си какво щеше да стане иначе?

Трябва все пак да кажем, че отменянето на заповедта за заложниците не е толкова проява на хуманност и законност, колкото на здрав разум. И Рогов, и Маленков също са палачи — вярно, не чак такива като Жуков. И все пак са достатъчно благоразумни да разберат, че заповедта за вземане на заложници е вредна. Летците под най-различни предлози престават да пресичат фронтовата линия — нали ако ги свалят над вражеските части, трябва да доказват, че не са се предали доброволно в плен. След заповедта за заложниците разузнавачите си намират безброй причини да не влизат в тила на противника, а ако пък влязат, да не рискуват с нищо и да се върнат възможно по-скоро. Всички бойци и командири също гледат да са по-далечко от фронтовата линия — де да знае човек какво може да стане…

Жуков има началници, така че не успява да покаже на какво е способен — пък и пълномощията му свършват след четирите години война. Ако му бяха дали 30 години върховна власт без ограничения, като на Сталин, сигурно щеше да го покаже. Защото във всичките му действия виждаме признаци и прояви на безумната му кръвожадност. Дори Сталин за 30 години безгранична власт не стига дотам, докъдето стига Жуков още през първата година на голямата си, но все пак ограничена власт.

След Ленинград Жуков командва Западния фронт. Стилът му е същият. Жуков приема Западния фронт на 8 октомври 1941 година. Ето заповедта му до командващия 49-а армия генерал-лейтенант И. Г. Захаркин от 12 октомври: „… С преход в контранастъпление възстановете положението. В противен случай за самоволно отстъпление от гр. Калуга ще бъдат разстреляни не само командващите частите, но и вие…“ (А. Н. Мерцалов, Л. А. Мерцалова. „Иной Жуков“. М., 1996, с. 66).

Жуков явно страда от психическо разстройство. На 8 ноември 1941 година командващият 43-та армия на Западния фронт генерал-майор К. Д. Голубев праща съобщение на върховния главнокомандващ: така не може да се работи. Голубев пише на Сталин: „На втория ден ми казаха, че ще ме разстрелят, на третия — че ще ме съдят, на четвъртия бях заплашен, че ще бъда разстрелян пред строя“ („Известия ЦК КПСС“, 1991, №3, с. 220–221).

В оправдание на Жуков трябва да кажем следното: той просто е обсебен от чувството за собствената си справедливост. Ю. Сигачов пише: „Един от най-важните въпроси на партийния живот за него беше преодоляването на последиците от култа към личността на Сталин. Дори през годините на хрушчовската немилост маршалът остана верен на курса на XX конгрес към десталинизация, искаше да разкаже на народа истината за «вожда на всички времена», истината за събитията през Великата отечествена война, както ги виждаше той самият“ („Родина“, октомври 2000).

Видяхте ли колко добричък е бил Георгий Константинович — много искал да разобличи Сталин, понеже той, мръсникът, пращал в лагери върналите се от плен бойци. Самият Жуков, стига да беше имал власт, нямаше да ги праща в лагерите, а щеше да ги разстрелва. Заедно с децата им, с братята и сестрите им, с бащите и майките им.

Стремежът на Жуков да разобличи Сталин е похвален. Но нямаше да е лошо, ако ни беше разказал нещо и за себе си. Вземете да прочетете заповедите на Сталин, издавани през войната. Дали ще намерите в тях думата „разстрел“? Няма — колкото и да търсите. Сталин наистина е ужасяващ престъпник, но е достатъчно умен, за да знае с какъв език да говори с народа и армията.