Виктор Суворов
Взимам си думите назад (70)

6

Жуков пък е изкаран от Анфилов съвсем идиот. От една страна, той смята, че Червената армия не е готова да отблъсне агресията, че сили за отбрана няма: „Ние нямаме на границите достатъчно сили дори за прикритие. Не можем организирано да посрещнем и да отблъснем удара на германските войски“ („Воспоминания и размышления“. М., ОЛМА-ПРЕСС, 2003. Том 1, с. 258). Но ето че стратегът чува речта на Сталин и въпреки убежденията си, зарязал цялата си друга работа, забравил за неотложните задачи на отбраната на страната, хуква да пише нов план за войната. Уловил е новия полъх и веднага, без никакви указания от вожда, се обръща на сто и осемдесет градуса и след десет дни носи готов план за настъпление, макар да знае, че сили няма не само за отбрана, но дори за прикритие. И носи на Сталин не плана, който според него е нужен, а план, който да се хареса на вожда.

Обаче не успява да угоди на великия вожд.

А после? После Жуков веднага се отказва от новото си мнение. Това е важна подробност. Жуков казва, че е написал нов план за войната, за да угоди на Сталин… но, кой знае защо, не го подписва.

В Съветския съюз имаше пет златни правила — ако се придържаш към тях, можеше да оцелееш във всякакви условия:

1. Не мисли!

2. Ако си помислил, не го казвай!

3. Ако си го казал, не го пиши!

4. Ако си го написал, не публикувай!

5. Ако си го публикувал — отречи се!

Та ето ви блестящ образец за следването на тези правила.

От една страна, Жуков гордо заявява: писмото ми! От друга страна — това писмо е написано от Василевски на ръка и не е подписано от Жуков.

От една страна — той се старае да угоди на Сталин, веднага схваща мислите на вожда и бързо-бързо ги въплъщава в грандиозни планове. От друга страна — забравя да се подпише под тези планове. Просто за всеки случай.

И този лакей трябва да ни е пример за подражание? Да се учим от него как да въртим опашка и да подписваме, щом ни наредят?