Виктор Суворов
Взимам си думите назад (182)

5

Какви основания има Жуков да не вярва на разузнаването?

Никакви.

До 9 септември включително Жуков воюва в района на Смоленск. Не може да знае какво става в Ленинград. После Сталин го вика в Москва и го назначава за командващ войските на Ленинградския фронт. Според версията на Жуков той моментално излита за Ленинград. От Централното летище.

Според спомените на другите участници в това събитие той има още няколко дни, за да се запознае подробно с обстановката около Ленинград. Но какво би могъл да разбере Жуков в Москва? За разположението и състоянието на съветските войски — на практика всичко. А за противника? Московските разузнавателни групи нямат работа в района на Ленинград. И не водят „езици“. Не наблюдават фронтовата линия. Московските разузнавателни самолети не летят чак до Ленинград — имат си достатъчно работа и на собственото си направление. Ами стратегическата агентура? За жалост през тези критични дни с нея няма връзка. Ако дори е имало връзка с резидентурите в Женева и Берн, в Берлин, Виена и Амстердам, стратегическото разузнаване пак е нямало да може да докладва за подготовка за щурмуване на Ленинград. Защото няма не само заповед за щурмуване — няма и подготовка за щурмуване.

Казано с прости думи, основният и единствен източник на сведения за положението на противника край Ленинград, за намеренията му, плановете и замислите му е можело да бъде единствено разузнаването на Ленинградския фронт и на Балтийския флот.

Въз основа на многобройни, та били дори и кратки, откъслечни и често противоречиви сведения разузнавачите-аналитици от щаба на Ленинградския фронт правят изводите си. Изводите им може да са верни, може и да се погрешни. Но все пак те имат материал, с който могат да работят.

Днес знаем, че изводите им са били правилни.

Жуков обаче не им вярва.

Бихме могли да му простим, ако е разполагал с някакви други сведения. Но Жуков не разполага с нищо освен онова, което му предоставя разузнаването на Ленинградския фронт — и не би могъл да разполага с друго. Той не вярва на донесенията на разузнаването, без да обосновава мнението си с каквито и да било аргументи — не вярвам, и точка.