Виктор Суворов
Взимам си думите назад (224)

7

Защо плаче обаче?

Е, не го пуснали да иде на конгреса. Ами да се радва по-добре!

Просто е трябвало да погледне към Кремъл и сградите около него. Точно до Кремъл например е огромният хотел с гордото име „Русия“. В този хотел не могат да се настаняват руснаци. Именно защото са руснаци. Там пускат само чужденци. Руснаците, допуснати в хотела, са за да мият клозетите и чиниите, да носят куфарите, да обслужват сексуално скъпите чуждестранни гости.

Къде и кога, в коя страна е възможно това? „Я другой такой страны не знаю“ — както се пееше в песента. Можем ли да си представим ситуацията във Вашингтон: да не пуснат в хотел „Америка“ американец просто защото е американец? Можем ли да си представим същото в Париж с всеки французин?

Това беше възможно само в СССР. В страната на победилия социализъм. И си беше чист расизъм. Само че много особен расизъм. Никъде другаде на света нямаше такъв. Ние сме си особени. Ами представете си го — расова омраза към коренното население, срещу собствения ти народ. Мога да разбера например, че не пускаха руснаци в „Метропол“, „Национал“ и „Интурист“. Майната им на „Метрополите“. Обаче да не ни пускат в „Русия“?! Да, комунистите ясно даваха да се разбере, че Русия не е за руснаци!

Само веднъж на пет години специално подбраните делегати на комунистическото сборище за няколко дни се заселват в „Русия“. Не всички, разбира се. Повечето делегати си имат имения около Москва и в самата нея. Всичките Кунаевци, Алиевци, Рашидовци и Шолоховци имат достатъчно недвижими имоти в белокаменната Москва, така че не им е работата да се свират в разни „Метрополи“. Стоманолеярите и миньорите обаче за няколко дни ги настаняват в „Русия“. И ги обзема особена гордост — ама с мене се държат почти като с чужденец! За такова обслужване номенклатурните доячки и леяри бяха готови самоотвержено да служат на делото на Ленин и да подкрепят всичките престъпления на кремълските расисти.

И ето че Жуков не го пускат на това расистко сборище. И той, горкият, плаче.

На кремълското сборище заседават врагове на народа. Докарали една изключително богата страна дотам, че да няма с какво да се изхрани. Ако бяха насекли десетина тона златни рубли и бяха платили на селяните за житото, страната щеше да е пълна не само с жито, но и с картофи и с месо. Кремълските расисти обаче решават другояче: златото ще го дадем на американските фермери, нашите колхозници да гладуват. И не десет тона, стотици и хиляди тонове злато дадоха на Америка — и нищо на народа си. Това е то истинската измяна на родината. И всеки, който е бил делегат на тези конгреси, е враг и предател.

Защото как иначе? На ти на тебе, фермерче американско, руско злато; а на тебе, колхознико нещастен — на ти няколко фалшиви рубли, с които не можеш да си купиш нищо.

Е, ако това не е вредителство, ако това не е предателство на народа и на родината, какво е тогава? И какви са тогава делегатите на комунистическите конгреси, ако не врагове на народа?

Казват ни, че всичко това било ставало не със зла умисъл, а поради глупост. Че всичките високопоставени разбойници били държали народа в нищета и пиянство, на ръба и оттатък ръба на умствената деградация, израждането и измирането, и били давали руското злато на Америка, без да си пъхнат в джобчетата дори едно тонче. Добре, вярваме. Макар и да не е за вярване.

Ако са давали народните съкровища и са заделяли и за себе си, значи са крадци и мошеници.

Ако са профуквали народното богатство просто за да обогатят Америка и да разорят собствения си народ, без да приберат нищо за себе си, значи са били кретени.

* * *

За какво всъщност плаче Жуков? Че не са го пуснали да седне заедно с тези простаци и мошеници? Че не са го пуснали да отиде на сборището на враговете на народа, тези долни изменници, престъпници, крадци и расисти?

Трябвало е да се радва, да се гордее, че не е в един и същи кюп с Рашидов и Шолохов.