Метаданни
Данни
- Серия
- Сянката на победата (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Беру свои слова обратно, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Иван Тотоманов, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Втора световна война
- Йосиф Сталин
- Теория на конспирацията
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Шпионаж
- Оценка
- 4,8 (× 19 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- divide (2011 г.)
Издание:
Виктор Суворов. Взимам си думите назад
Първо издание
Превод: Иван Тотоманов
Редактор: Георги Борисов
Художник: Михаил Танев
Коректор: Венедикта Милчева
Формат: 32/84/108
Печатни коли: 33,5
Издателство Факел експрес, 2004 г.
ISBN: 954-9772-29-2
История
- — Добавяне
6
Жуков разказва, че на 22 юни Сталин бил ужасно объркан и не знаел какво трябва да се направи. Самият Жуков, естествено, бил целеустремен и съсредоточен. Кой знае защо обаче, Жуков възлага първата задача на командването на ВВС чак следобед. Поради което по-голямата част на съветската авиация от сутринта бездейства. А когато Жуков най-после се съвзема и праща необходимата заповед на командването на ВВС, съветският фронт вече е рухнал, германските танкове са навлезли дълбоко в СССР и авиацията срочно трябва да се пребазира на неподготвените летища в тила, където няма нито боеприпаси, нито гориво, нито охрана, нито зенитно прикритие, нито щабове, нито технически персонал — самолетите отлитат на изток, а техническият персонал, щабовете и т.н. остават на граничните летища. И попадат в лапите на Гудериан, Манщайн, Клайст, Буш и Гот. Съветската авиация пък като цяло пак не може да воюва — как се воюва без патрони, без снаряди, без бомби, щабове и поддръжка? Всичко това изравнява силите на много по-малките германски ВВС и гигантската съветска авиационна мощ.
Бойната задача, която Жуков възлага на командването на ВВС следобед, е още едно доказателство, че през целия 22 юни той е бил в Москва. Просто няма начин едновременно да се друса по пътищата към Тернопол и да разпраща заповеди на подчинените си. Тогава не е имало такива средства за комуникация. От самолета също не е можел да управлява действията на ВВС. Можел е да предаде някое кратко съобщение, но не и съвършено секретна директива за бойни действия на цялата съветска авиация. Освен това Жуков не си спомня да е пращал директиви от самолета и да е ръководил действията на цялата авиация.
Спомня си само за сандвичите.
Според разказа на Жуков на 22 юни някъде към 14,00 той вече е във въздуха. Обаче „Журнал записи лиц, принятых И. В. Сталиным“ фиксира присъствието на Жуков в кабинета на вожда на 22 юни 1941 година от 5,45 до 8,30 и от 14,00 до 16,00.
Дори Сталин да се е обадил на Жуков на 22 юни в 13,00, то не е било, за да го изгони раздразнено от Москва, а за да го привика в кабинета си, където Жуков пише директивата, която погубва Червената армия.
И не само записите на секретарите на Сталин уличават Жуков в елементарни лъжи. Стратегът сам се издава, при това многократно. На 22 юни Сталин бил казал: „Политбюро реши да ви изпрати на Югозападния фронт като представител на Ставката на Главното командване“.
Това е написано на с. 268 на тринайсетото издание.
А на страница 312 на същата книга същият Жуков ни съобщава, че „Ставката на Главното командване беше създадена на 23 юни 1941 година“.
Е как могат членовете на Политбюро на 22 юни да назначат Жуков за представител на Ставката на Главното командване, след като още не съществува никаква Ставка на Главното командване?
* * *
От всичко това излиза, че Сталин не е пратил Жуков в Тернопол на 22 юни. От което пък следва, че на 22 юни Жуков е бил в Москва и затова носи пълна отговорност за безумния поток директиви, разпращани от московските кабинети до генералите, офицерите и войниците от Червената армия.