Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сянката на победата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Беру свои слова обратно, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Взимам си думите назад

Първо издание

Превод: Иван Тотоманов

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 33,5

Издателство Факел експрес, 2004 г.

ISBN: 954-9772-29-2

История

  1. — Добавяне

6

Жуков разказва, че на 22 юни Сталин бил ужасно объркан и не знаел какво трябва да се направи. Самият Жуков, естествено, бил целеустремен и съсредоточен. Кой знае защо обаче, Жуков възлага първата задача на командването на ВВС чак следобед. Поради което по-голямата част на съветската авиация от сутринта бездейства. А когато Жуков най-после се съвзема и праща необходимата заповед на командването на ВВС, съветският фронт вече е рухнал, германските танкове са навлезли дълбоко в СССР и авиацията срочно трябва да се пребазира на неподготвените летища в тила, където няма нито боеприпаси, нито гориво, нито охрана, нито зенитно прикритие, нито щабове, нито технически персонал — самолетите отлитат на изток, а техническият персонал, щабовете и т.н. остават на граничните летища. И попадат в лапите на Гудериан, Манщайн, Клайст, Буш и Гот. Съветската авиация пък като цяло пак не може да воюва — как се воюва без патрони, без снаряди, без бомби, щабове и поддръжка? Всичко това изравнява силите на много по-малките германски ВВС и гигантската съветска авиационна мощ.

Бойната задача, която Жуков възлага на командването на ВВС следобед, е още едно доказателство, че през целия 22 юни той е бил в Москва. Просто няма начин едновременно да се друса по пътищата към Тернопол и да разпраща заповеди на подчинените си. Тогава не е имало такива средства за комуникация. От самолета също не е можел да управлява действията на ВВС. Можел е да предаде някое кратко съобщение, но не и съвършено секретна директива за бойни действия на цялата съветска авиация. Освен това Жуков не си спомня да е пращал директиви от самолета и да е ръководил действията на цялата авиация.

Спомня си само за сандвичите.

Според разказа на Жуков на 22 юни някъде към 14,00 той вече е във въздуха. Обаче „Журнал записи лиц, принятых И. В. Сталиным“ фиксира присъствието на Жуков в кабинета на вожда на 22 юни 1941 година от 5,45 до 8,30 и от 14,00 до 16,00.

Дори Сталин да се е обадил на Жуков на 22 юни в 13,00, то не е било, за да го изгони раздразнено от Москва, а за да го привика в кабинета си, където Жуков пише директивата, която погубва Червената армия.

И не само записите на секретарите на Сталин уличават Жуков в елементарни лъжи. Стратегът сам се издава, при това многократно. На 22 юни Сталин бил казал: „Политбюро реши да ви изпрати на Югозападния фронт като представител на Ставката на Главното командване“.

Това е написано на с. 268 на тринайсетото издание.

А на страница 312 на същата книга същият Жуков ни съобщава, че „Ставката на Главното командване беше създадена на 23 юни 1941 година“.

Е как могат членовете на Политбюро на 22 юни да назначат Жуков за представител на Ставката на Главното командване, след като още не съществува никаква Ставка на Главното командване?

* * *

От всичко това излиза, че Сталин не е пратил Жуков в Тернопол на 22 юни. От което пък следва, че на 22 юни Жуков е бил в Москва и затова носи пълна отговорност за безумния поток директиви, разпращани от московските кабинети до генералите, офицерите и войниците от Червената армия.