Виктор Суворов
Взимам си думите назад (153)

4

Както и да е, на 29 юли 1941 година Жуков е свален от длъжността началник на Генералния щаб и е пратен да командва войските на Резервния фронт. А през септември Сталин го вика в Кремъл. В първото издание на „Спомени и размисли“ това е описано по следния начин: „На 8 септември бях повикан при Й. В. Сталин. Късно вечерта влязох в приемната. Казаха ми, че Й. В. Сталин ме чака в кремълския си апартамент…“ („Воспоминания и размышления“. М., АПН, 1969, с. 310).

Геният на военното изкуство обаче веднага е опроверган от бойните си другари и бившите си подчинени. Въпросът е там, че от 30 август до 8 септември Резервният фронт под мъдрото ръководство на изтъкнатия пълководец Жуков неуспешно се опитва да обкръжи групировката германски войски в района на Елня. Подготовката не струва. Операцията се проваля. Няма никакво обкръжение. Напразно са пролети цистерни войнишка кръв. Финалът на операцията е печален. Още през декември 1940 година на съвещание на висшия команден състав на Червената армия Жуков дрънка за внезапни стремителни настъпателни операции на чужда територия и за обкръжения на грандиозни вражески групировки. Възразява му маршалът на Съветския съюз Семьон Михайлович Будьони. Говори ясно, разбираемо и умно. И покрай другото казва: „Ако искаш да излезеш в тил на противника, ако искаш да го обкръжиш, трябва да знаеш, че непременно ще си обкръжен и ти“ („Накануне войны. Материалы совещания высшего руководящего состава РККА 23–31 декабря 1940“. М., Терра, 1993, с. 272).

Точно това се получава с Жуков в района на Елня.

Стратегът се опитва да обкръжи групировката на противника, но на 8 септември германските войски нанасят контраудар, който обезсмисля всички усилия и жертви на Резервния фронт. Нещата вървят към обкръжение и поражение.

В същото това време на 600 километра на север, в района на Ленинград, боевете стихват. В мемоарите си Жуков възможно по-бързо трябва да се озове именно там, в Ленинград, докато боевете още не са спрели съвсем. И Жуков заявява, че на 8 септември го бил извикал Сталин и му заповядал да поеме командването на Ленинградския фронт. Ако се вярва на първото издание на мемоарите на Жуков, на 9 септември той вече е кацнал в Ленинград.

За жалост в момента, когато излиза първото издание, все още има много свидетели на събитията. И почват въпросите: нима в момента, когато Резервният фронт е в беда, командващият фронта армейски генерал Жуков зарязва войските си и бърза към Москва, а оттам — за Ленинград? Резервният фронт е на ръба на разгрома по вина на великия си командващ — нали той е повел полковете в настъпление. Защо бяга? Кой ще му оправя бакиите?

Геният на военното изкуство не възразява. Но второто издание е допълнено с разказ за някакъв „млад, недостатъчно опитен командир на дивизия“ — не се споменава нито името, нито званието му. В онова объркано време командир на дивизия е можел да бъде и генерал, и полковник, и подполковник, дори майор. Номерът на дивизията също не се посочва, така че не е възможно, да разберем кой е този млад и неопитен офицер. Но за всичко е виновен той и само той — някой неизвестен, без име и звание. Той е сбъркал. „От тази грешка незабавно се възползва противникът и с танкова атака разруши бойния ред на дивизията… Днес е трудно да се каже коя страна понесе повече загуби. Контраатаката на хитлеристите беше отбита, но се наложи да спрем настъплението на този участък. Това беше цената за необмислените действия на командира на тази дивизия. Почти до вечерта на 9 септември ми се наложи да съм заедно с този командир на наблюдателния му пункт, за да поправим допуснатата грешка. По-рано през деня неочаквано беше дошла телефонограма от Б. М. Шапошников: в 20 часа същия ден Върховният ме викаше в Ставката“ (АПН, 1975, Том 1, с. 376).

И така в първото издание на 9 септември Жуков вече геройски отбранява Ленинград и отблъсква яростните атаки на противника. А във второто в същия ден в района на Елня поправя идиотските грешки на някакъв си млад и неопитен командир на някаква неопределена дивизия.

В първото издание (с. 306) Жуков признава, че „не успяхме да завършим обкръжаването на противника и да пленим елнинската групировка“. (Това си е авторски похват, достоен за подражание. Когато има победа, Жуков пише: успях. А когато става въпрос за позорно поражение: не успяхме…)

Геният на военното изкуство обяснява причината за провала при Елня: имал малко танкове. Невероятно обяснение. Като нямаш пари в джоба, не ходи в скъп ресторант. Като нямаш достатъчно танкове, къде си тръгнал да провеждаш грандиозна операция с цел обкръжаване на врага? Жуков се фука, че тъкмо той бил настоял за провеждането на операцията в района на Елня. Защо е настоявал, след като е знаел, че силите му не са достатъчни?

Във второто издание геният на военното изкуство е принуден да си спомни и за загубите. Вярно, трудно му е да каже „коя страна понесе повече загуби“. Тоест той така и не е решил кой все пак е пострадал повече от операцията край Елня, коя страна е загубила. Пак добре. Защото Жуков изобщо не споменава за загубите си в останалите си операции. Тук поне признава: и ние имахме загуби.