Метаданни
Данни
- Серия
- Сянката на победата (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Беру свои слова обратно, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Иван Тотоманов, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Втора световна война
- Йосиф Сталин
- Теория на конспирацията
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Шпионаж
- Оценка
- 4,8 (× 19 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- divide (2011 г.)
Издание:
Виктор Суворов. Взимам си думите назад
Първо издание
Превод: Иван Тотоманов
Редактор: Георги Борисов
Художник: Михаил Танев
Коректор: Венедикта Милчева
Формат: 32/84/108
Печатни коли: 33,5
Издателство Факел експрес, 2004 г.
ISBN: 954-9772-29-2
История
- — Добавяне
6
Поведението на Жуков е повече от странно. Преди да почне да разработва подробно един грандиозен проект, всеки нормален човек първо ще се допита до ръководството. Тоест в разговорите си с вожда Жуков е трябвало внимателно да му намекне за различни варианти и като получи отрицателен отговор на този, изобщо да не се захваща с него.
Да се състави план за война не е шега работа. В документа от 15 май 1941 година се споменават още шест документа, включително „План за набелязаните бойни действия в случай на война с Германия“. Нито един от тези документи засега не е достъпен за изследователите. И вижте какво се получава: под ръководството на Жуков и Тимошенко Генералният щаб на Червената армия изготвя разгърнат план за разгром на Германия с теоретична обосновка, карти и така нататък и го представя на Сталин, и изведнъж се оказва, че Сталин изобщо не се интересува от него. Нима преди да се захване с този грандиозен проект Жуков не се е сетил да попита Сталин за мнението му, за да не затрупва най-високопоставените и талантливи генерали на Генералния щаб с работа, която изобщо не е нужна на висшето ръководство, точно преди началото на войната?
Не по-малко удивително е и поведението на Сталин. Той непрекъснато приема Жуков в кабинета си, но (ако се вярва на разказа на Светлишин) така и не му казва мнението си за предложения план. Жуков не знае нито каква е съдбата на плана, нито какво решение е взел Сталин за него. „Ядосаният“ Сталин пък казал на секретаря си да предаде на Жуков повече да не се занимава с такива глупости.
Представете си картинката: в приемната Поскрьобишев предава на Жуков думите на Сталин. Веднага след това Жуков влиза в кабинета на „ядосания“ Сталин и си почват ежедневната работа… Защо Сталин не е скастрил Жуков лично? Защо го е направил чрез Поскрьобишев?