Виктор Суворов
Взимам си думите назад (52)

1

Жуков категорично отрича вината си за разгрома през 1941 година, което си е направо неприлично. Да вземем например само думите му, че Голиков не му бил подчинен. Излиза, че Разузнавателното управление на Генералния щаб не се подчинява на началника на Генералния щаб.

Всеки командир — от батальон, полк и нагоре — си има щаб, в който се събира цялата информация. Началник-щабът има двама основни подчинени: оператор, който планира бойните действия, и разузнавач, който доставя информацията за това планиране. Във всеки щаб има и други отделения и отдели, направления и управления, но операторите и разузнавачите са ядрото на всеки щаб. Около това ядро се гради цялата работа на щаба — без него той не може да функционира. По традиция операторите се наричат Първо отделение (отдел, направление, управление, Главно управление), а разузнавачите — Второ отделение (отдел и т.н.).

И значи през януари 1941 година най-великият пълководец на всички времена и народи Жуков е назначен за началник на Генералния щаб на Червената армия и Генералният щаб, ако решим да му повярваме, бил абсолютно недееспособен. В него, както заявява Жуков, нямало разузнавателни структури. С други думи, щабът бил сляп.

Щабът е мозъкът. Разузнаването е очите и ушите. Въпрос: може ли мозъкът да реагира бързо и точно, ако няма контакт с очите и ушите? Точно такава картина ни рисува Жуков: имали сме били разузнаване, но то не му се подчинявало.

Хайде да му повярваме. Хайде да повярваме, че военната ни структура е създадена от кретени. Да повярваме, че Генералният щаб на Червената армия не е мислил за нищо, че изобщо не е можел да мисли и че освен това не е имал собствено разузнаване. Според Жуков Генералният щаб на Червената армия не само е бил безмозъчен, но и освен това е бил сляп и глух. Жуков казва: разузнаването не му било подчинено, следователно той не отговарял за нищо, свързано с него. Добре, така да е. Но въпросите си остават.