Виктор Суворов
Взимам си думите назад (69)

5

Да се върнем към казаното от Анфилов. На 5 май 1941 година в Кремъл Сталин говори пред випускниците на военните академии. След това вдига няколко наздравици, за да уточни мислите си. Общият тон е: стига сме говорили за мир, стига сме дрънкали за отбрана, време е да вземем инициативата в свои ръце, време е да преминем към настъпление.

Ако се вярва на Анфилов, щом чува думите на Сталин, Жуков почва да съставя план за внезапно нападение срещу Германия. После обаче се оказва, че Сталин изобщо не бил искал да напада Германия, просто искал да поокуражи наплашените випускници на военните академии.

Ако ще вярваме на това, излиза, че Сталин е кръгъл идиот. Самият той, както ни разказва Жуков, ужасно се страхувал от войната. Сега излиза, че и випускниците на военните академии, и целият команден състав на Червената армия, присъствал на приема в Кремъл, всичките тези хиляди най-добри офицери, генерали, адмирали и маршали, са треперели от страх до такава степен, че е трябвало да им се вдъхне кураж. Вместо обаче да постави армията си в отбрана, та през оставащите седмици и дни да се копаят окопи и траншеи, да се правят минни полета и да се опъва бодлива тел, страхливият Сталин заявява: по дяволите да върви отбраната! Не ни трябва отбрана!

Голямо окуражаване, няма що.

За съвсем тъпите Анфилов разяснява: цялата световна преса твърди, че германската армия е непобедима, и значи Сталин решава да вдъхне малко кураж на випускниците на военните академии…

Тук обаче също има едно мъничко несъответствие. Световната преса може да си твърди каквото си ще, само че випускниците на военните академии не са имали достъп до тези вестници и списания. По онова време няма и вражески радиостанции. Да не говорим, че повечето съветски хора не са имали и радиоапарати, а само радиоточки. Поради което са можели да слушат само химна на пролетариата, т.е. „Интернационала“, с който почва работният ден — и пак с който свършва. И освен него — новините за прибирането на реколтата, речите на другаря Сталин и на другите другари, песни за волните простори и за непобедимата Червена армия. Пък и да беше имало вражески радиостанции и радиоапарати, командирите пак нямаше да ги слушат, защото са помнели много добре какво е станало през 1937 година. Командирите са чели „Правда“, „Известия“ и „Красная Звезда“, и още много други издания, чак до „Крокодил“, и са получавали информация единствено за това колко е могъщ Съветският съюз и колко е непобедима доблестната Червена армия.

Тоест изобщо не е било нужно другарят Сталин да опровергава пред випускниците на военните академии измислиците на световната преса.