Виктор Суворов
Взимам си думите назад (114)

4

В телеграмите не става дума за Павлов. Защото командващият Западния фронт Герой на Съветския съюз армейски генерал Дмитрий Григориевич Павлов вече е арестуван — на 4 юли 1941 година. Разстрелват го на 22 юли. Заедно с него са разстреляни споменатите малко по-горе генерал-майор В. Климовских, генерал-лейтенант Н. Клич, генерал-майор А. Григориев, генерал-майор А. Коробков, генерал-майор С. Оборин и други.

Командващият ВВС на Западния фронт генерал-майор И. Копец се самоубива, така че Сталин взима главата на заместника му генерал-майор А. Таюрски.

От всички изброени в телеграмата на Мехлис оцелява само командирът на приклещената в Брестката крепост 42-ра стрелкова дивизия генерал-майор И. С. Лазаренко. Той също е осъден на разстрел, но смекчават присъдата му. Вижте колко хитро е нагласено всичко при Сталин и Жуков: за бездействие — разстрел, за каквито и да било действия — също. На 22 юни 1941 година в 0 часа и 30 минути във войската е разпратена Директива №1, подписана от Тимошенко и Жуков, която категорично забранява да се предприема каквото и да било без специални нареждания. Павлов, Климовских, Таюрски, Коробков и всички останали изпълняват заповедта на Тимошенко и Жуков. И за това ги осъждат на разстрел. Не разстрелват тези, които са разпращали престъпните директиви, а онези, които ги изпълняват. А комунистическите историци дори се подиграват с разстреляните: големи тъпаци, да изпълняват заповедите на Москва! Не е трябвало да ги изпълняват! Не е трябвало да се подчиняват на заповедите!

Без дисциплина армията е въоръжена тълпа. Заповедта на началника е закон за подчинения. Заповедта трябва да се изпълнява безпрекословно, точно и в срок. Армията трябва да действа като компютър — натискаш клавиша и получаваш искания резултат. Но дисциплината налага на висшестоящите командири изключителна отговорност: да не издават глупави заповеди, да натискат само онези клавиши, които трябва да се натиснат в момента. И ето ви я горната ситуация: Жуков дава идиотски заповеди, подчинените, както изисква уставът, ги изпълняват, и за това ги обявяват за престъпници и кретени. Гениалният Жуков натиска погрешни клавиши, компютърът се разваля — всъщност направо гръмва, а на нас ни обясняват: а бе компютърът беше лош, операторът си беше гений.

На разжалвания генерал Лазаренко му провървява. Сменят разстрела с 25 години затвор. През 1942 година го пращат на фронта като редник. През 1943 е възстановен в звание полковник, през 1944 — в звание генерал-майор. Безупречно командва 369-а стрелкова дивизия. През същата 1944 година загива в бой.

Много командири на Западния фронт през лятото на 1941 година се спасяват от разстрел, защото са успели да умрат, преди да ги арестуват. Сред тях са:

— полковник М. А. Попсуй-Шапко, командир на затворената в Брестката крепост 6-а стрелкова дивизия;

— генерал-майор В. П. Пуганов, командир на разгромената в Брест 22-ра танкова дивизия;

— полковник Н. Г. Белов, командир на разбитата в района на Брест 10-а смесена авиационна дивизия;

— генерал-майор М. И. Пузирьов, комендант на 62-ри Брестки укрепен район.

И все пак не можем да разберем Сталиновата логика без известно умствено усилие. Списъкът на „виновниците“ за разгрома на Западния фронт на пръв поглед е необясним. Как в този списък е попаднал командирът на 9-а смесена авиационна дивизия на 10-а армия Героят на Съветския съюз генерал-майор Черних? Да не би сам да е избирал местата на летищата? Нима сам е решил да ги построи в граничната полоса в зоната на артилерийския огън на германските батареи? Нима по своя воля държи по сто самолета на всяко летище? Нима той издава заповеди германските самолети да не се свалят, а да ги приканват да кацнат с махане на крила?

А как са попаднали в списъка началниците на Военторг, на санитарния склад и на ветеринарната лаборатория?

И как в него не са попаднали командирът на 28-и стрелкови корпус, началник-щабът на 4-та армия и командващият 3-та армия?

28-и стрелкови корпус е в Брест. Командирът му генерал-майор Попов е старши воински началник в Брест и началник на гарнизона. Градът е изоставен три часа след началото на войната. Всички висшестоящи командири са пратени на разстрел. Другият командир на корпус, Оборин — също. Нисшестоящият генерал Лазаренко също е осъден на разстрел, заменен с 25 години затвор. А генерал-майор Попов е повишен! През септември 1941 година го назначават за заместник-командващ 50-а армия. След още пет месеца става командващ на наново сформираната 10-а армия. Войските под негово командване участват в много стратегически операции, от Московската до Берлинската. Особено се отличават при освобождаването на Брест през 1944 година. Попов излиза от войната генерал-полковник, Герой на Съветския съюз и командващ 70-а армия.

Съвсем неразбираема е съдбата на полковник Сандалов. Той е началник-щаб на 4-та армия и именно той планира всички гореописани безобразия на Бресткото направление. Самият той признава, че плановете за прикритие на границата имали един мъничък недостатък — били нереални, а планът за излизане на 22-ра танкова дивизия от Брест по тревога — неразумен. И ето че командващият 4-та армия е разстрелян, а началник-щабът получава невероятно повишение. В жалките остатъци на разбитата 4-та армия вливат свежи дивизии и корпуси, командвани от генерали… и на 8 юли 1941 година командващ армията става полковник Сандалов. След две седмици — ново повишение: полковник Сандалов е назначен за началник-щаб на Централния фронт. В края на войната той е генерал-полковник, началник-щаб на 4-ти Украински фронт.

Началникът на Военторг в Минск е виновен за разгрома на Западния фронт. Очевидно този гад е продавал на бойците и командирите вафли и одеколон „Тройной“ с вредителски намерения. Несъмнено е бил злоумишленик този мошеник и така е организирал продажбата на игли и вакса, че да помогне на Гот и Гудериан да обкръжат и разгромят всичките съветски армии на Западния фронт. Началник-щабът на 4-та армия обаче, армия, разбита за един ден, която на третия час зарязва град Брест, първокласната крепост и неизброими военни запаси, не е виновен за нищо. Само за месец след отстъплението и бягството полковник Сандалов на два пъти е повишен и се издига на такива висоти, на които един полковник просто не може да се издигне.