Виктор Суворов
Взимам си думите назад (80)

3

Разказът на стратега става съвсем смешен, ако си спомним, че в 0 часа и 30 минути на войските е разпратена „Директива №1“, подписана от Тимошенко и Жуков — че задачата на войската е да не се поддава на никакви провокационни действия и да не провежда никакви други мероприятия без специално нареждане.

Значи той, великият, вече няма илюзии, вече разбира, че врагът всеки момент ще нападне — и в същия момент забранява на войските си да открият огън! Той, гениалният, е наясно, че до няколко часа ще бъде нанесен смъртоносен удар по страната — и ето че с директивата си връзва ръцете на всички командващи фронтове и армии, на всички командири на корпуси, дивизии, бригади и полкове и на всичките по-нискостоящи, като им забранява да стрелят, забранява им ВСЯКАКВИ действия!

Последен вариант. Озарението за неизбежното нападение спохожда Жуков, след като излиза от кабинета на Сталин. Тоест след 22,20. Жуков минава през няколкото поста на охраната, стига до колата си, излиза от Кремъл (пак през охранявана бариера), стига до Генералния щаб, сяда на бюрото, преглежда документите, чете донесенията, сравнява и съпоставя — и изведнъж му светва: ама те ей сега ще нападнат, вече нападат!

Този вариант просто не може да мине. Жуков казва, че вечерта са се разпръснали всички илюзии и че е разбрал всичко — а в този вариант вече става дума за към полунощ.

Но дори да е така, дори Жуков да е осъзнал всичко чак след като е излязъл от кабинета на Сталин, защо не му се е обадил веднага? Защо е подписал споменатата вредителска директива?

Има и още! В 0 часа и 30 минути на 22 юни Жуков докладва на Сталин по телефона, че директивата, забраняваща на всички командири да предприемат каквото и да било, вече е разпратена („Воспоминания и размышления“. М., ОЛМА-ПРЕСС, 2003. Том 1, с. 263). А десетилетия след тези събития същият Жуков гордо обяснява на почитателите си: вечерта на 21 юни ми се изясни всичко, вече нямах никакви илюзии! А на 22 юни 1941 година в 0 часа и 30 минути великият пълководец говори със Сталин, но кой знае защо, не му докладва за разсеялите се илюзии. Явно не е искал да му разваля съня. И другарят Сталин си ляга.

Вие опитайте да ми обясните тази ситуация: вечерта на 21 юни Жуков разбира, че нападението е неизбежно, но почва да буди Сталин по телефона на 22 юни, след 3 часа и 40 минути. При това се обажда не по собствена инициатива, а защото му е заповядал народният комисар на отбраната Тимошенко.