Виктор Суворов
Взимам си думите назад (101)

7

Сега да отворим книгата на Жуков — най-великия пълководец на всички времена и народи. Брест е вратата на страната. За сражението в района на Брест във всички издания на книгата на Жуков има по 12–13 реда. За какво пише ли? За огромното германско превъзходство и за чутовния героизъм на съветските войски. Жуков няма как да не признае, че освен двете съветски стрелкови дивизии в района на Брест и двете стрелкови дивизии в самия Брест в града се е намирала и 22-ра танкова дивизия. Обаче забравя да разкаже как се е оказала там и как точно е разбита от една пехотна германска дивизия.

Противникът (ако ще вярваме на Жуков) имал пет– до шесткратно превъзходство в района. Не би било лошо тези думи да се подкрепят с цифри, но на великия пълководец не му е до дреболии. Той пише за героизма: „Врагът обаче не успя да сломи съпротивата на защитниците на Брестката крепост, обсадените герои оказаха достоен отпор. За германците Брестката епопея беше нещо съвсем неочаквано. Бронетанковите войски на групата на Гудериан и на 4-та германска полева армия трябваше да заобиколят града отдалече“ („Воспоминания и размышления“. М., 1969, с. 266).

Тук великият пълководец послъгва. Германските дивизии не заобикалят град Брест, а го превземат. Всеки справочник по история на войната дава официалната дата: Брест е изоставен от Червената армия на 22 юни 1941 година. А участниците в събитията уточняват също толкова официално: в 7 сутринта. Нещо повече, и датата, и часът са потвърдени документално. В 11,55 на 22 юни щабът на 4-та армия праща в щаба на Западния фронт и в Генералния щаб „Бойно донесение №5“, в което докладва: „6-а сд бе принудена към 7,00 на 22 юни 1941 г. да предаде с бой Брест“ („ВИЖ“, 1989, №5).

Ако не повярваме и на този документ, нека повярваме на самия Жуков. Ръководеният от него Генерален щаб в „Сводка Главного Командования Красной Армии за 23 июня 1941 года“ официално обявява пред целия свят, че Брест е оставен. Току-що в глава XIV прочетохме, че след ожесточени боеве противникът успял да изтласка нашите части за прикритие и да завземе Колно, Ломжа и Брест.

Да бе, части за прикритие.

Ето че обаче след четвърт век Георгий Константинович ни заявява, че обсадените герои оказали достоен отпор, че германците не могли да влязат в Брест и го заобиколили отдалече.

Е, все пак Жуков не лъже непрекъснато. От време на време казва и истината — например, че за германците Брест се оказал нещо съвсем неочаквано. Това си е чиста истина.

В района на Брест е имало шест моста през Западен Буг, два от които с железопътни линии. И всичките шест попадат в ръцете на германската армия неповредени. Да, наистина съвсем неочаквано.

Съветската артилерия, въпреки и количественото, и качественото си превъзходство, не открива огън през първите часове на войната. Защото изпълнява заповедта на Жуков никой да не се поддава на провокации. Това също е съвсем неочаквано за германците.

Съветската танкова дивизия е до самата граница и германската пехотна дивизия я разбива за три часа. Е, едва ли са очаквали такова нещо германците.

Съветските летища също са до самата граница. Натъпкани със самолети. Летците обаче имат заповед да не откриват огън, а да приканват вражеските самолети да кацнат, като люшкат крила. Сто на сто наистина съвсем неочаквано.

В незащитения Брест, съвсем до границата, се намира щабът на съветски корпус, щабът на укрепен район, щабовете на две стрелкови и една танкова дивизия. И всичко това е ликвидирано с един удар. Още от първата минута на войната никой не управлява войските в района на Брест. Е, това пък вече е абсолютно неочаквано за германците.

След три дни стремително напредване, на което всъщност не пречи никой, германските войски пленяват на полигона в района на Барановичи 480 нови-новенички 152-мм гаубици МЛ-20 с по десет боекомплекта за всяка. Оръдията са докарани през май за артилерийските полкове на Резерва на Главното командване, но личният състав още не е сформиран. Това е истинско съкровище за немците. И съвсем неочаквано, направо изненада. Германската артилерия използва съветските гаубици МЛ-20 на всички фронтове чак до последния ден на войната.

* * *

А началникът на Генералния щаб Жуков твърди, че отговорен за цялото това безобразие е командващият 4-та армия генерал-майор Коробков.

Все едно Коробков, а не Жуков е определял местата на дислокация на дивизиите и щабовете им.

Все едно че Коробков е избирал местата, на които да бъдат построени новите летища.

Все едно Коробков е имал право да придвижва танкови дивизии към границата. За да ги разгромят.

Все едно Коробков, а не Жуков, изкарва в крайграничния район почти петстотин тежки гаубици на Резерва на Главното командване, без да се погрижи да им намери разчети и тяга.

Все едно Коробков, а не Жуков, е трябвало да повдигне пред правителството въпроса за своевременното взривяване на ненужните, дори вредни при една отбранителна война мостове през граничните реки.

Все едно Коробков, а не Жуков, е подписвал директиви да не се провеждат никакви други мероприятия без специално нареждане.

Все едно Коробков, а не Жуков, е пращал пред военния съд всички, нарушавали драконовските заповеди да не се поддават на провокации и в никакъв случай да не откриват огън срещу нападащия враг.