Виктор Суворов
Взимам си думите назад (81)

4

Представете си същата ситуация в Америка. Някой си стратегически гений се фука: ама много съм умен, много съм съобразителен, вечерта на 10 септември 2001 година никой нищо не знаеше и не разбираше, обаче аз, нали съм си умен, се сетих, че на следващата сутрин самоубийците непременно ще пленят самолетите и ще нанесат удари по Ню Йорк и Вашингтон. Цяла вечер бях в кабинета на президента, но не му казах нищо, после той си легна да се наспи, а аз пуснах една директива никой да не предприема нищо срещу терористите и да не се поддава на провокациите им — и на сутринта те удариха! Точно както го бях предвидил. Не мислех да се обаждам на президента, обаче шефът ми нареди: я го събуди и му съобщи новината…

Не е смешно. И точно това ни разказва великият стратег Жуков. Да не говорим, че ни обяснява как от много време все искал да обрисува стратегическата ситуация на Сталин, но нямал възможност, защото Сталин всъщност не се интересувал от работата на Генералния щаб.

* * *

Имам две обяснения за поведението на Жуков. Изберете си, което ви хареса.

Първо обяснение: Жуков е престъпник. Знае, че нападението ще започне само след часове, но със страхливото си бездействие и с престъпната си директива през последните часове на мира поставя армията, страната и народа си под смъртоносен удар. За такива действия — по-точно бездействия — съгласно член 193 на НК на РСФСР (бездействие на властта) се полага разстрел.

Второто обяснение. Жуков е фукльо. Вечерта на 21 юни 1941 година изобщо не е подозирал за германското нападение. Затова пък след войната изведнъж става невероятно проницателен.

Със задна дата.