Виктор Суворов
Взимам си думите назад (125)

2

Ако замахнат по главата ви с брадва, трябва да отскочите. В краен случай да се прикриете с нещо. В нашия случай — противникът нанася страшен удар по Червената армия — трябва да се отстъпи, та ударът да не улучи нищо. В краен случай — да се прикрием от удара, т.е. да заемем позиции за отбрана.

Рано сутринта на 22 юни Хитлер нанася съкрушителен удар по черепа на Червената армия и го разцепва. Червената армия не отскача и не се прикрива. Защото й е забранено да предприема каквито и да било действия. Защото ръцете — и краката — й са вързани от Директива №1.

Сутринта на 22 юни на войските е разпратена Директива №2, подписана от Тимошенко, Маленков и Жуков. Всичко за нея можете да научите от книгата ми „Сянката на победата“. В тази директива също няма нито дума за отбрана или отстъпление. Не се предписва нищо, което да спаси Червената армия от позорния разгром.

Има всички основания да се предполага, че на 23 юни Хитлер ще нанесе втори удар по разцепената глава на Червената армия и би трябвало поне сега да се дадат заповеди за отстъпление или поне за отбрана. Вместо това късно вечерта на 22 юни войските получават Директива №3. И в нея пак няма нищо за това как да избегнат удара. И нищо за защита. Вместо това на Червената армия й е заповядано да удари с всичка сила…

Ако току-що са ви сцепили главата и ви изтича кръвта, как ще замахнете с всичка сила?

Зад Червената армия има два изоставени пояса укрепени райони. Но Директива №3 изобщо не ги споменава, да не говорим да постави задача на войските да се укрият в тях. Зад Червената армия има стотици и хиляди реки. Всяка от тях е естествен отбранителен рубеж, през който противникът трудно може да нанесе удар. Директива №3 обаче не поставя на войските задачата да сдържат противниковия удар, като използват многобройните водни рубежи.

Червената армия за една нощ може да изкопае окопи и траншеи и да посрещне удара на врага с позиционен огън. Но не й разрешават да направи дори това. Напред! Само напред! Към Сувалки! Към Люблин!