Антон Дончев
Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (92) (Книга първа: Степта)

22.

Те яздиха цяла нощ и Ак Йола и Аспарух можеха да яздят още през целия ден, защото Ак Йола като че ли не познаваше умората, а пък мъката на Аспарух беше по-силна от всяка умора. Но с тях яздеха и други хора, затова спряха да починат и да оставят конете да се отъркалят.

Ак Йола каза на Аспарух:

— Можеш ли да отгатнеш тайната на коня ми Азман? Защо никой кон в степта не може да го стигне?

Аспарух си помисли, че Ак Йола иска да го разсее и като знае колко Аспарух обича конете, иска да му покаже своя кон призрак. Но Аспарух не усещаше благодарност.

И Ак Йола накара своята кобила да тича в тръс около малкия стан. А дулусците на Ак Йола и хората от свитата на Аспарух гледаха и мълчаха. Но мълчеше и Аспарух. Той веднага видя, че конят на Ак Йола има по-дълга крачка от обикновен кон — как обаче я прави, не разбра. И Аспарух каза на Ак Йола:

— Моля те, нека конят ти се отдалечи, да го видя отдалеч.

И като присви очи, Аспарух с премрежен поглед гледаше коня, за да го превърне в сянка. А мършавият кон се носеше леко като призрак в кръг около лагера. И Аспарух каза:

— Гръбнакът е. Конят има не конски гръбнак, а гръбнак, гъвкав като на гепард. Конят се извива и може да изтегли задните си нозе по-напред, за да се отхвърли по-далеч. И предните си нозе протяга по-напред. На другите коне копитата на задните нозе стигат до средата на туловището, а на тоя кон стигат дори до гърдите. А как е станало така, не проумявам.

И Ак Йола просия целият и каза:

— Наистина си отгледан от коне. Майката на моя кон беше на един киргизки вожд. Подари ми я, защото умираше. И тогава ми каза тайната й. Когато се роди тази кобила, почнах да извивам гръбнака й, ден след ден, и да я уча да прави неща, които не правят коне, а котки. И ето — виж, няма кон да я стигне.

И с подсвиркване Ак Йола извика кобилата си, а тя дойде при него и сложи глава на рамото му. Ак Йола попита:

— Искаш ли да яздиш коня ми?

Аспарух не беше видял, нито чул Ак Йола да е позволил на друг човек дори да се докосне до коня. И си помисли каква ли гордост и радост би изпитал преди няколко месеца, ако Ак Йола тогава беше казал тези думи. А сега му беше безразлично — и той искаше да се уедини и да прочете отново плача на Гилгамеш. И пергаментът с плача пареше на гърдите му. Но той каза:

— Искам.

Ак Йола каза:

— Качи се на коня ми и върви при майка си Акага. После слез направо на юг. Аз ще сляза с хората по Дон, с ладии. Ще те чакам на един преход до устието на Дон, при гората на изгорелите от гръм дъбове.

И Аспарух не можеше да проговори. А беше мислил цяла нощ, че единственият човек, при когото може да отиде сега и да изплаче мъката си — а може би и да получи лек за нея, това е майка Акага.

Ак Йола каза още:

— Родът Акага е край реката на Бялата онагра.

И даде на Аспарух, освен своя кон, още две бели кобили, дъщери на Азман. И едната се казваше Серах, а другата се казваше Такучи. Те не можеха да летят като майка си, но навярно нямаше много коне, които биха могли да ги стигнат. А майка им Азман беше вече стара, нямаше защо да се гледат зъбите й, защото още като я погледне човек, виждаше как челюстите й се изострят и събират като човка на птица. А така става с челюстите на кон след двадесетата му година. Преди да се разделят, Ак Йола отведе Аспарух настрани и му каза:

— Ако искаш да разбереш как птицата лети над степта, помилвай коня ми между ушите и му кажи: „Индра“.

И те се разделиха.