Антон Дончев
Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (4) (Книга първа: Степта)

4.

И както сенките на орлите се превърнаха в шепа пера, тъй на другия ден призрачното видение на огнените кръгове се превърна в грамади пръст, кожи на шатри и нанизи сушено месо.

Славянинът, ромеецът и тюркутът — защото пратеник на хазарите беше тюркут — тримата пратеници вървяха пеша един до друг между насипите на два лагера, за да достигнат до шатрата на хан Кубрат. И черните ръбове на котлите, които на славянина се виждаха плитки от могилата, сега се издигаха като брегове на дълбока река. А колите върху тях не се виждаха, защото откъм рововете върху колите бяха изпънати мокри кожи, които трептяха, изпънати като барабани.

И насипите бавно се приближаваха, като че ли искаха да се съберат и да препречат пътя на пратениците. После двата насипа бавно се отдръпнаха встрани — и пред пратениците се вдигна насипът на Кубратовия стан. И по дървен мост те пресякоха рова, та влязоха в стана. А огромната шатра на хана беше вдигната върху ниска могила, затова пратениците трябваше бавно да се изкачват, за да я достигнат.

И от двете страни на пътя бяха наредени с лице към пратениците две редици конници — от всяка страна по една стотна, кон до кон и конник до конник. И всички конници носеха сребърни ризници, сребърни шлемове и сребърни щитове. И всички коне бяха бели, и върху всеки кон бе метната сребърна броня, а копитата на конете сребрееха и гривите бяха посипани със сребърен прах. Зад редиците конници димяха огньове с бял дим и жреци с бели дрехи бавно размахваха бели кожи, та пъдеха дима върху конниците. И димът на струи бавно се плъзгаше и се промъкваше между нозете на конете, край шиите и главите им, та се люлееше около копията на конниците, а после двата потока от димни струи се срещаха на пътя пред пратениците и се преплитаха, и се вдигаха нагоре. А конниците и конете стояха като вкаменени. Дори триъгълните знамена от бяла коприна висяха по копията като излети от сребро. И лицата на конниците бяха еднакви, като че ли върху всички лица бе окачена една и съща маска от тъмно дърво — с тесни цепки за очите, с черта вместо устни и с изпъкнали скули.

И тюркутът тихо каза:

— Погледнете, те нямат белези по лицата си.

И тюркутът видя пред себе си мършавите изпосечени лица на своите тюркутски полкове, оцелели след дълги битки. И видя окъсаните им плащове и ощърбените им саби. А тези Кубратови воини бяха като лъскави монети, които не са излизали на пазара. И ромеецът тихо каза:

— Погледнете — дори конете не мръдват. Навярно не е леко да се научи един кон да не отметне глава и да не дрънне с юзда. Наистина димът пъди мухите, ала…

И ромеецът видя пред себе си императорската конница, онези бляскави многоцветни тагми. И всеки кон танцуваше под ездача. И завидя на хан Кубрат за конниците му, защото ромеецът беше конник.

А славянинът нищо не каза. Ала той видя своите пешаци славяни — разпилени да тичат с развени коси и дрехи срещу тези неподвижни и мрачни конници, както пенеста вълна иде срещу скала. И не пожела да види мига, в който вълната ще удари скалата.