Антон Дончев
Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (91) (Книга първа: Степта)

21.

А в тази нощ Аспарух след лов спеше под луната. И над него се надвеси Ак Йола. И нито Аспарух го усети, нито конете изцвилиха. Ак Йола гледаше Аспаруховото лице и очите му сияеха. И на Ак Йола се стори, че спи малко дете. А на Аспарух се стори, че над него духа топъл вятър — както навремето, щом над него се надвесваше майка му. Тогава Аспарух се събуди и видя над себе си сияйните очи на Ак Йола. И още несъбуден, помисли, че Ак Йола напомня Акага и колко странно беше това, че за жена напомня най-силният воин в степта, срещу когото не би намерил сили да се изправи никой, а дори и трима наведнъж навярно биха претърпели поражение.

И Ак Йола каза на Аспарух:

— Синко, ставай и да тръгваме.

А още съненият Аспарух попита, но вече опипваше около себе си, за да се обуе и препаше:

— Къде?

А Ак Йола отговори:

— Към Фанагория, а оттам ти ще тръгнеш с ханския кораб към Константинопол.

Аспарух се събуди и попита:

— Защо?

Ак Йола отговори:

— Да занесеш на новия ромейски император нашите дарове.

Аспарух попита:

— Нали там е Шаргакаг?

Ак Йола отговори:

— Така повели ханът.

Аспарух вече се беше изправил и дооправяше пояса си. И той каза на Ак Йола:

— Да вървим при баща ми, хана.

Но Ак Йола, който беше коленичил до спящия Аспарух, също се изправи и като поклати глава, каза:

— Тръгваме направо към Фанагория. Такава е повелята на хана.

И Ак Йола протегна напред дланта си с тънки пръсти като лапа на птица; и в нея лежеше прорязаното надве сребърно-златно яйце на ханския знак. Аспарух добре знаеше какво пише на него: „Той е все едно, че съм аз. Слушай и се подчинявай.“ И Аспарух усети, че се сблъсква като с мека, но непреодолима стена. И не помисли, че насреща му стои човешка воля, която, макар и твърда, може да се победи, а помисли, че това е волята на съдбата. И тъй като вече две луни беше живял с предчувствието, че ще се случи нещо страшно и непоправимо и след като чакаше това предчувствие да се сбъдне, той — Аспарух, беше се приготвил за удар. Приличаше на човек, който предварително се е напил с билки против болка и затова болките пристигат до него притъпени и далечни. И ето — ударът дойде и Аспарух го прие. Но той все пак попита, преди дори да помисли:

— Нима няма да видя баща си?

Ак Йола каза:

— Ще го видиш, когато се върнеш.

И като усещаше в лунната нощ погледа на Аспарух, макар да виждаше само тъмните ями на орбитите му, Ак Йола каза:

— Синко, ти ще видиш баща си. Казвам ти го аз — Ак Йола. И жрецът го каза.

А като чу за жреца, Аспарух попита:

— Не бива ли да видя жреца?

И Ак Йола каза:

— Той остана при Кубрат и не можа да дойде.

А жрецът се беше уплашил и не посмя да застане пред Аспарух, за да се прости с него.

И Ак Йола каза:

— Жрецът ми заръча да ти кажа — слушай и запомняй: „Мекото побеждава твърдото. И в света няма нищо по-меко и по-нежно от водата и от жената. А те са непобедими. Удари водата — и тя ще се събере над дланта ти. И ако влезеш в жената, пронизваш я — но ще се срещнеш с нея твърд, а ще си отидеш победен.“ И жрецът ми заръча още да ти кажа: „Сине Аспарух, ти си щастлив, че не те е размекнала дори майчина милувка. Пази се от жените.“

Аспарух стоеше с наведена глава. И нищо не каза — само се обърна и тръгна към коня си. На Ак Йола се стори, че Аспарух няколко пъти отвори и затвори клепки, като че ли в окото му беше попаднала прашинка.