Антон Дончев
Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (41) (Книга първа: Степта)

8.

И така, когато слънцето залезе зад гърбовете на Кубрат и хората му — всичките измокрени от дъжда, а самият дъжд изведнъж престана, тогава далеч на запад над степта изплува бледа месечина. То беше призрачната сянка на градището Саркел. И като по чудо зад призрака на градището изплува истинската луна — и тя бледа, ала по-светла и по-голяма от далечното градище. И когато луната се вдигна, та се откъсна от степта, бледият призрак на Саркел остана да лежи на кръгозора като снесено от луната бяло яйце.

Когато ездачите пришпориха конете си, луната избяга в небето, та издребня, а крепостта порасна и се вдигна нагоре.

И конете спряха на брега на Дон и бялата грамада на крепостта се издигна пред ездачите като замръзнала огромна вълна. А сенките в дълбоките оврази — защото Саркел се вдигаше на един полуостров на Дон, та от три страни я обикаляха стръмни оврази, сянката в основата на белите зидове чернееше, та крепостта сякаш излиташе от недрата на нощта. И водите на Дон бяха сиво — сребърни, лъскави като разтопен метал.

Хан Кубрат с хората си мълчаливо влезе през вдигнатата желязна врата. А ходникът през дебелите каменни стени беше покрит, та екотът на копитата кънтеше в ушите. И мракът в ходника беше гъст, не като светлия мрак в нощта, и светлината на факлите мътнееше, та ханът изведнъж намрази зидовете на крепостта и му се прииска да обърне коня си и да се върне в степта. Но ходникът свърши и пред Кубрат бледо засвети залятият от луната крепостен двор. Там се вдигаха три кръга бойни шатри, защото трите оногурски стотни, които живееха в крепостта, отказваха да влязат в каменните постройки, а в летен пек и зимни бури стояха в шатрите си. И в средата на всеки кръг се вдигаше шатрата на стотника — и трите конски опашки върху знамената светеха на тъмното небе. Хората стояха наредени в три редици сред двора, без факли, огрени от луната — и се сториха на Кубрат като тълпа призраци, която го посреща. И хората бяха спешени, а не на коне. Той побърза да мине край редиците на мълчаливите воини, за да скочи от седлото пред широките стъпала на каменната сграда, която заемаше дъното на триъгълната крепост. И всички наричаха тази сграда Жълтия дворец.

От камък беше построен Жълтият дворец, но сякаш не тежеше върху земята, защото беше повдигнат на каменни колони. И тъй като подът се отделяше на няколко крачки от земята, то под целия дворец зееше тъмна зала, пълна с жълтите кълба на горящи факли. Кубрат мълчаливо и бързо се изкачи по стълбището, което водеше към двореца. И без да спира, Кубрат погали десния от двата бронзови лъва, които лежаха от двете страни на входа. А целите лъвове лежаха тъмни и тежки под луната, само гривите им, та и мъжките им части светеха, тъй като всеки, който влизаше в двореца, винаги ги барваше за щастие.

И още в самото каменно преддверие беше топло, защото цялата сграда бе пронизана от тръби, по които се лееше топъл въздух от нарочна пещ в приземието на двореца. И Кубрат се изкачи направо на третия кат, защото на първия кат се простираше залата за събиране, а на втория кат се криеха книгите на Ван Фу. И само третият кат имаше стаи, които надвишаваха крепостните зидове, та можеше да се видят степта и реката. Когато Кубрат отвори първата врата, лъхна го ухание на рози, когато отвори втората врата, усети мирис на смирна, и чак третата стая миришеше на шатра, защото беше увесена от потона до пода със зверски кожи. В стаите нямаше цветя, ами навремето, когато преди четиридесет години обновяваха крепостта, в мазилката примесиха по волята на Ван Фу цели делви благовония. И сега стаите вечно миришеха на градина. И стените на третата стая бяха покрити с кожи, защото Кубрат не обичаше неподвижните застинали каменни зидове, а кожите потрепваха като стени на шатра. И в тази стая прозорците бяха вечно отворени, за да влиза степният вятър.

Но тази вечер Кубрат постоя сред стаята, погледна небето, което чернееше през прозорчето, а навън се виждаше синьо, и като въздъхна, рече на Ван Фу:

— Повели да вдигнат походната ми шатра сред двора.

И Кубрат, без да среща погледа на Ван Фу, с наведена глава мина край него и заслиза по стълбището.