Антон Дончев
Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (69) (Книга първа: Степта)

7.

Ала на другата сутрин след тръгването на жреца при Аспарух дойде човек от хората на Ак Йола. И не каза нищо, и мълчеше като предводителя си, сякаш всички дулусци покрай Ак Йола бяха станали като глухонеми. Но човекът донесе дървена палка като ония, които търговците носят по време на пътуванията си, та записват с руни върху тях откъде минават и какво продават. На палката беше издълбана повеля на Кубрат към Аспарух. Да тръгне през планината, все едно, че отива при братовчеда си Алп Илитвер, оттатък планината. Но няма да стигне до Алп Илитвер, защото по пътя ще го срещне Ак Йола и ще му каже накъде да тръгне.

И Аспарух веднага повели да оседлаят конете и се приготви да тръгне. И дори беше на седлото, когато го видя евреинът и се търкулна по стъпалата, та хвана стремето на Аспарух. И му каза:

— Господарю, нима ме оставяш на фанагорийците? Тук няма живот за мене, господарю, защото дори моите сънародници юдеи са станали в този нов Вавилон чисти фанагорийци. А фанагориецът не принадлежи ни никой народ, господарю. И напразно болгарите мислите, че градът е ваш, докато тук всички народности се месят и разтопяват — и развалят. Фанагориецът няма свой език, защото тук се говори някакъв език, в който има слова от десет езика. И фанагориецът няма вяра, защото всички вери се срещат във Фанагория. А кой може да вярва в бога, като вижда храмовете на десет богове да се издигат един до друг и жреците от десет вери да му разправят небивалици, като всеки противоречи на другите? Фанагорийците мислят, че щом са видели нещо от света, могат да бъдат недоволни от всичко. Те говорят за вчера, когато тук царувал Митридат, и говорят за утре, когато щели да надминат Константинопол. А днес само седят, ядат, пият и не работят. Господарю, не мога да живея сред хора, които нямат народност, език и вяра. Вземи ме със себе си. Пък и такава беше волята на великия хан Кубрат.

И евреинът гледаше Аспарух в очите. Аспарух знаеше какво мисли, ала не го казва. А евреинът мислеше, че Аспарух го прати да търси корена на живота и после го изостави, което ще рече, че коренът е намерен. Той — евреинът, трябваше да остане като изкупление в зъбите на китайската глутница. И евреинът тихо запита:

— Господарю, каза ли някому за корена?

Аспарух въздъхна и му каза:

— Да, казах. Качи се на мулето си!

И Севар хем беше недоволен, хем скритом се радваше, че Исак тръгва с тях.