Антон Дончев
Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (31) (Книга първа: Степта)

12.

А на другата вечер Терес дойде в шатрата на княз Слав и му подаде сребърна монета. Голяма бе колкото стара гръцка тетрадрахма, а върху нея беше изсечен конник. И стъпалата на конника опираха в предните крака на коня, защото по времето на елините хората не са познавали стремето. Отстрани на конника лазеха разкривени гръцки букви, та с мъка се разчиташе името „Атей“. А като обърна монетата, княз Слав видя, че другата страна е изтрита. И попита:

— Терес, защо ми показваш тази тетрадрахма?

Терес му каза:

— Познаваш ли човека върху монетата?

Слав се замисли и рече:

— Пише, че е Атей, който подпирал небето на плещите си. Но защо е на кон? От кон ли ще подпира небето?

А Терес се усмихна и каза:

— Това е царят на скитските племена, наречен Атей, събрал всички скити на север от Черно море. Той е бил на деветдесет години, когато е излязъл на двубой с цар Филип Македонски, бащата на Александър Двурогия, когото някои наричат Велики.

А князът го попита:

— Защо ми показваш тази монета? Атей е живял тъкмо преди хиляда години.

Терес каза:

— Погледни облеклото на царя. Виж и сбруята на коня му. Облечен е като прост войник — с дълги тесни гащи и кожена шапка. И конят има само поводи. А от гробовете на неговите военачалници изравят купища злато, което те са кичели по себе си.

Терес сложи монетата на дланта си и я вдигна към княз Слав. А славянинът пое монетата и дълго я въртя на пламъка на светилника. Хубаво беше изсякъл непознатият ваятел този сребърен цар. Сега зелена плесен се събираше под корема на коня и около полуизтритите букви. И наистина се виждаше, че на коня седи обикновен войник.

Князът рече на Терес:

— Кажи ми каквото искаш да ми кажеш.

А Терес продължи да разказва:

— Цар Атей сам се е грижил за конете си. И вечерта преди двубоя, когато дошли да го повикат да чуе песните на пленени елински флейтисти, Атей решел конете си. И казал: „За мене най-хубавата песен е цвиленето на бойния ми кон.“

Славянинът каза:

— Значи не от вчера хората са се кланяли на конете си.

Терес продължи да говори:

— Скитите не са изчезнали, а се примесили с болгарите. Има цели скитски родове, които говорят болгарски, ала пазят своето облекло и своите обичаи. Пък и облеклото, и обичаите им не са чак толкова по-различни от болгарските — скитите също са конници.

А княз Слав наля в рога вино от меха, окачен на главния стълб, та подаде виното на Терес и му каза:

— Хайде, спомни си за какво си дошъл.

Терес плисна няколко капки вино по земята за сенките на мъртвите, после пи и каза:

— Преданието на Атей е мъртво за мене и за тебе, ала то живее в степта. И аз ти казвам, че хан Кубрат се мисли за новия Атей. И той обедини болгарите, и той носи прости кожени дрехи, и той обожава конете. Защо се мисли за Атей? Може би защото заклева съдбата да му даде деветдесет години здрава ръка като тази на Атей.

Княз Слав се замисли, наля си вино, пи и каза:

— Терес, ти знаеш много, но понякога сънуваш с отворени очи.

Терес поклати глава и му рече:

— Не, така е. Не сънувам.

И славянинът попита:

— Какво печелим или губим ние, ако Кубрат се мисли за Атей и желае да бъде като Атей?

Терес отговори:

— Ти трябва да говориш с открито сърце, когато говориш с хан Кубрат. Защото Атей е бил с отворено сърце. И думата, която ще ти каже и ще ти даде Кубрат, ще бъде дума от седем пъти претопено и пречистено сребро като среброто на тази монета. Дума с пълно тегло и пълна цена. И Кубрат ще плати това, което е казал. Като Атей. Княже, вярвай на Кубрат.

Княз Слав вдигна направо меха и като го натисна, виното се изля в извита струя в устата му. И като изтри устните си, княз Слав каза:

— Терес, ами ако хан Кубрат пусне тюркутите през земите си, за да минат Дунава?

Терес се замисли, дълго се взира в конника върху монетата и накрая каза:

— Не, княже. Този човек на коня няма да пусне никого през своята земя.