Антон Дончев
Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (8) (Книга първа: Степта)

8.

След това жрецът каза на Кубрат, че евреинът, който носеше свитъка със завещанието на Аугар, искал Кубрат да го види. А показал на жреца скъп пръстен и казал, че това е пръстен на барсалката, първата жена на хазарския каган, сестра на Кубратовата първа жена.

Хан Кубрат седеше със скръстени нозе върху овча кожа на земята, а четец тихо редеше на гръцки някакви летописи. В краката на хана спеше гепард, а в плитка кошница, увесена на главния стълб на шатрата, спеше любимият му сокол. И соколът беше целият бял.

Когато евреинът се промъкна през завесата, гепардът бавно се изправи на дългите си нозе, протегна се и отиде, та поиска да подуши пръстите на ръцете му. И хан Кубрат повика назад гепарда, а евреинът падна на колене и понечи да извади от пазвата си нещо скрито. Кубрат го спря с ръка и каза на четеца:

— Върви си!

И той тихо излезе, а Кубрат, като видя, че евреинът трепери, каза му:

— Страхуваш ли се?

А евреинът помилва голия си череп, по който растяха редки кичури коса, все така на островчета, както растеше брадата по лицето му. И каза:

— Не искам косата на главата ми да украси юздите на тюркута.

Ала одраната кожа от главата на евреина едва ли би украсила юзда или плащ, защото по нея растяха всичко стотина косъма. А тюркутите имаха обичай да одират кожата от главите на враговете си заедно с косата, да я мачкат с ръце, докато омекне и тогава тя или украсяваше юздите на конете им, или закачаха скалповете на поясите си, та бършеха с тях пръстите си след ядене.

Когато чу непознатия глас, соколът се събуди, вдигна се на крака и разроши перата на тила си. И като плесна с криле, излетя и кацна някъде встрани. И соколът продрано изкрещя. Тогава Кубрат стана, та взе дървена чаша и я поднесе на птицата. Ала соколът не пи, само почна да рови с клюн водата и да я плиска, сякаш на дъното на чашата имаше зърно, а соколът не смогваше да го клъвне. Кубрат каза:

— Птицата иска да се къпе.

И Кубрат се скри зад завесата и се върна с голям глинен кратер, от тия, в които гърците смесват вино и вода. И като го постави на земята, соколът се спусна от ръката с ръкавицата и влезе в кратера. И почна да се къпе и да пляска с криле. И като изплиска с вода гепарда, оня с достойнство стана, изръмжа и отиде, та легна до входа, зад гърба на евреина. И евреинът почна да се озърта.

А Кубрат премести мангала с тлеещи въглени и вдигна мокрия сокол от кратера. Положи го на коленете си и започна да го реши с костен гребен с широки зъби. И каза на евреина:

— Говори сега какво иска барсалката.

Евреинът разказа:

— Хазарската царица ми заповяда да кажа следното. Един ден каганът на тюркутите, който уж е гост на хазарите, показал на кагана на хазарите, ще рече — на своя господар, някакъв елен и му казал, че е кон. Хазаринът попитал своите придворни не е ли това елен. Те отговорили — кон е. И каганът на хазарите почнал да се съмнява, че е побъркан.

Кубрат каза:

— Това е стара приказка.

Евреинът възрази:

— Не е приказка, това се е случило. Или, с други думи, това ще рече, че каганът на хазарите е пленник на кагана на тюркутите. А тюркутът го държи, защото хазаринът е свещен за всички хазари. И хазарската царица искаше да каже, че каквото стане, ще го направи само тюркутът.

Кубрат замислено изрече:

— Ако е вярно, това е добра вест. А сега кажи, ти виждал ли си кагана на хазарите?

Евреинът отвърна:

— Тюркутът показва кагана на хазарите веднъж в годината, качен на колесница, обсипан целият със златен прах като златен истукан. Вози се и мълчи. И колкото един идол може да измени съдбата на хазарите, толкова може да я измени и каганът.

А Кубрат взе паница с масло и започна с перо да маже перата на сокола. И соколът стана малък и слаб, с прилепнала перушина, и евреинът позна, че е много стар. И Кубрат се отдръпна, огледа сокола и каза:

— Този сокол е много стар, купила го е още майка ми. Казваше, че го докарали славяните, уловили го край Северното море. И го докарали в голямо парче лед, в което имало издълбана дупка. Там, в ледената клетка, спял соколът. И сега зимно време обича да спи в снега. Не дава никому да го докосне, само на мене и на сина ми Аспарух. Страхувам се, че му е време да умре.

А евреинът каза:

— Не се страхувай, господарю, аз знам, че в Индия един бял сокол е живял сто шестдесет и две години.

Кубрат отново седна и каза:

— Кажи ми, защо каганът на тюркутите Иви хан прие юдейството?

Евреинът каза:

— Защото нашата вяра е пълна с божествена мъдрост и всеки, който я разбере, не може да не преклони чело пред нашия бог.

Кубрат попита:

— И още?

Евреинът добави:

— И още — защото чрез юдейството тюркутите се отделят и от Мохамед, и от Христос, та показват, че са сила отделна и независима и няма да се подчинят нито на арабите, нито на ромеите.

Кубрат попита:

— И още?

Евреинът добави:

— И още, защото юдейството казва, че сме богоизбран народ и Бог ще ни даде власт над другите народи. Защото нашият Бог е казал — ще ти дам власт над други народи и други народи ще изкореня, а тебе ще насадя…

Кубрат каза:

— Ала тюркутите не са евреи.

Евреинът каза:

— Така те стават юдеи и върху тях се простира Божията благословия. Ала недей прехвърля, велики господарю, греховете и злодействата на тюркутите върху юдейството. Юдеи или не, тюркутите трябва да тръгнат срещу някой от съседите си, защото не могат да направят нищо друго. Та помисли, господарю, от десет години четиридесет хиляди войници дъвчат даром своите залъци.

Евреинът вдигна глава, впери поглед в сокола и почна да мърда устни. Той пресмяташе нещо и се виждаше, че обича да смята, защото сякаш предъвкваше нещо много вкусно. И върху лицето му се изписа изумление, сякаш чак сега е разбрал нещо удивително и любопитно. И като се ужаси, той каза:

— Не може да бъде… Не може да бъде… Излиза, че четиридесет хиляди души тюркути изяждат на ден петстотин коня! За една година през коремите на тази войска минават сто и петдесет хиляди коня. А за десет години те са изяли един и половина милиона коня!

Кубрат попита:

— Кой даде тия коне?

— Даваха хазарите, тайно даваха и китайците, които победиха тюркутите, но искат да ги махнат по-далеч от главата си, защото китайците се готвят за война с арабите. Но сега китайците вече не дават и казват: „Вървете на запад, там имат коне.“ Китайците искат да изпратят тюркутите срещу тебе, велики хане. Ако ти победиш тюркутите, те ще изчезнат. Ако тюркутите — прости ми, че изричам тези слова, ако тюркутите победят, те ще са толкова слаби, че няма да се броят за врагове.

Кубрат слушаше със затворени очи.

И евреинът млъкна, защото му се стори, че ханът задряма. И се уплаши и прокле словоохотливостта си, която го подведе да говори глупости пред великия хан на болгарите. А Кубрат отвори очи и дори му се усмихна, защото се досети, че откак влезе евреинът, забрави за болките в плешката и ръката си. И му каза:

— Не се страхувай. Ако не говореше ти, щеше да чете четецът, защото нощем почти не спя. Кажи от какво те е страх? От смъртта ли?

Евреинът каза:

— От всичко, господарю. И не се срамувам от страха си. Помисли си кой се страхува — само умният. Глупакът шуми сред тълпата и не знае дори, че живее. А страхът изведнъж те прави човек. Сещаш се, че съществуваш и можеш да изчезнеш. Целият живот на човека е бягане от страха. Съединяваш се с жена, за да не си сам. Пиеш с приятели, да не си сам. Търгуваш, пазариш се, разтопяваш се в тълпата, за да не мислиш. Защото ако останеш сам, почваш да мислиш. И тогава идва страхът. А с него истината и знанието. Дали е помислял някога за своята същност тюркутът Истеми? Никога. И той не се страхува.

Кубрат замислено гледаше евреина. И го попита:

— Колко ти плащаше каганът на тюркутите, когато му четеше свещените юдейски книги?

Евреинът отговори:

— Златица на ден, господарю. Не мога да отрека, той беше щедър господар.

Тогава Кубрат се обърна, наведе се и вдигна капака на сандък, сложен до кожената стена на шатрата. И като бръкна в сандъка, чу се звън на метал. Кубрат каза на евреина:

— Подложи двете си шепи.

И ханът изсипа от своите две шепи златните монети в зиналите длани на евреина. Но колкото и да се мъчеше евреинът да събере в шепите си всичкото злато, доста монети паднаха на земята, защото Кубрат имаше големи ръце — по-големи от ръцете на евреина. И гепардът стана и почна да души златните капки по земята, а евреинът, след като изля златото в бездънните джобове на дрехите си, наведе се и безстрашно събра монетите пред муцуната на звяра. Но пръстите му трепереха.

И като замълча, Кубрат каза:

— Аз имам син — третият ми син, наречен Аспарух.

Евреинът каза:

— Видях го. Когато видя такива хора, само тогава ми е мъчно, че нямам син.

Кубрат каза:

— Иди при сина ми и кажи, че аз те пращам. И в сгодно време му разкажи за страните и хората, които си срещал. Ала не му чети юдейските книги.

И като плесна три пъти с длани, Кубрат разбуди сокола, който разроши перата на тила си и изграка, а завесата на палатката се вдигна и на входа застанаха двама мълчаливи мъже със сребърни шлемове и с непроницаеми лица на хора от рода Дулу.

Когато евреинът си отиде, Кубрат остана изправен, опрял длан в главния стълб на шатрата си. И гледаше празната постеля на сина си Аспарух, когото чакаше да се прибере. И сърцето на хана заплака, и той прокле в сърцето си и тюркутите, и хазарите, и ромеите, които не го оставяха на мира. И той на глас изрече:

— Сине мой, сине мой, защо не ни оставиха още спокойни дни? Нима исках много от боговете, сине мой, сине мой…