Любимата ми книга, цели пасажи знам наизуст. Философия, психология, поезия…, колкото и пъти да я препрочитам, всеки път ме изненадва нещо, което съм забравила.
Да, книгата е истински шедьовър — чете се на един дъх (колкото и клиширано да звучи това :–)) От романа се научават доста интересни факти(имена и значения, ритуали и постъпки), които аз не знаех :–) Антон Дончев няма написана книга, която да не се изчете на един дъх (който не е прочел „Сказание за времето на Самуила…за Самуил и брата му Аарон, за синовете им Радомир и Владислав, за селяка Житан и старейшината Горазд — мъдрия и за много други хора, живели преди нас“ или „Време разделно“ да го направи непременно!, като препоръка е…с удивителен :–))
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.