Читателски коментари (за „Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес “ от Антон Дончев)

Любимата ми книга, цели пасажи знам наизуст. Философия, психология, поезия…, колкото и пъти да я препрочитам, всеки път ме изненадва нещо, което съм забравила.

Да, книгата е истински шедьовър — чете се на един дъх (колкото и клиширано да звучи това :–)) От романа се научават доста интересни факти(имена и значения, ритуали и постъпки), които аз не знаех :–) Антон Дончев няма написана книга, която да не се изчете на един дъх (който не е прочел „Сказание за времето на Самуила…за Самуил и брата му Аарон, за синовете им Радомир и Владислав, за селяка Житан и старейшината Горазд — мъдрия и за много други хора, живели преди нас“ или „Време разделно“ да го направи непременно!, като препоръка е…с удивителен :–))

Невероятна книга, останах много изненадана. Струва си за пръв път да пиша коментар тук заради нея. Стилът на автора е прекрасен и героите са добре написани, особено Аспарух :) Когато четеш все едно те пренася в този свят, и цялата история върви като на сън. Много ми хареса! Надявам се и другите части да бъдат качени някога (и благодаря за усилията да качите тази!), засега си взех втората от библиотека, защото нямаше как да не видя как продължава историята.