Антон Дончев
Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (67) (Книга първа: Степта)

5.

Така Севар тръгна след евреина, когото едва търпеше, да търсят заедно корена на живота. И те двамата се дърпаха и дърлеха по цял ден, за голяма радост, но понякога и за яд на евреина, който се чудеше как простото оногурче, израснало в пустата степ, бе могло така да подостри езика си. И често, за да отмъсти на Севар, влизаше в бърлогата на някоя от жените с мангалите, уж че трябвало да разпита за корена. И завесата се спускаше зад него, а Севар клечеше на улицата, гледаше как димът се вие над мангала и запушваше ушите си, за да не слуша примамките и хулите на жените.

И винаги по здрач — в часовете между деня и нощта или между нощта и деня, когато евреинът спеше — Севар идваше при Аспарух да му разказва как върви диренето на корена на живота.

И Севар казваше:

— Най-напред отидохме при индусите, защото дядо Исак не искаше да ходи направо при китайците. А индусите продават тъкан памук, ала толкова тънко платно, че пропъхват женска дреха през пръстен. Имаше още вълнени покривала — много меки, златни украшения, съдини от глина, мед, сребро и злато. Имаше и златен прах и камъни самоцвети.

И Севар затваряше очи, за да си припомни какво продаваха индусите и какво беше видял. А под клепките му индуските продавници горяха с разните си багри. И той просто казваше „съдина от мед“, а виждаше съдината, направена незнайно за какво, стройна като жена, да свети с емайла си и да омайва с плетениците на везмото си. И Севар се унасяше в дрямка, защото се изморяваше с евреина много повече, отколкото се изморяваше на седлото. Но не знаеше, че този пъстър свят, който се изливаше през очите му в момчешкото му сърце, пие силите му. И Аспарух го чакаше да продължи да говори, и като го видеше, че дреме и леко се олюлява, както е седнал със скръстени нозе, побутваше го, за да го събуди. И Севар продължаваше да говори, без да разбере, че е дрямал. И Севар казваше:

— После евреинът предпазливо заговорваше за нещо друго и аз не разбирах нито думица, ала индусите се споглеждаха и гледаха мене, и вадеха паници и торбички с разни подправки. Ах, как миришеше! И какъв вкус имаха — лютиво, кисело, солено и още не знам какво. И веднага се усеща, че това иде от далечна земя. Даваха ни амбра, искаха да ни продадат и хашиш, който опиянявал, но евреинът дръпна ръката ми, та каза, че хашишът взема, а не дава. После извадиха връзки билки, брани в планина, два пъти по-висока от Кавказ, но аз не вярвам. И дядо Исак нищо не купи.

И Севар отново задрямваше, а в ноздрите му и на езика му се връщаха странните благоухания и сладостта на далечните земи. Тогава Аспарух отново го будеше и Севар казваше:

— После отидохме при арабите. Те предлагаха много благоухания…

И Севар вдигаше поглед към небето, защото стояха на кулата, и като затваряше очи, за да си спомни, казваше:

— Там имаше смирна, алое, ревен, касий. Имаше и сушено грозде от оазиса Таиф… И фурми… И златен пясък… Имаше хубаво оръжие и добре обработена кожа. Но нашите кожи са по-добри.

И Аспарух нетърпеливо го прекъсваше. И казваше:

— А нямаха ли лекове за немощ?

Севар казваше:

— Когато евреинът пак заговори с нисък глас и взе да се оглежда, арабите извадиха едно стъкло с вода — казаха, че е вода от свещения извор Зъм Зъм или Зем Зем, не помня добре. Пък и не е важно, защото Исак не го купи.

И Севар вече не казваше „дядо Исак“, а само Исак. И каза по-нататък:

— Тогава отидохме при търговците от Согдиана. Знаеш ли, Исак говореше и техния език. Те ни показаха стъклени съдове — толкова прозрачни, че през тях се вижда като през въздух. Показаха ни и масла от най-различни цветя и треви, някои от които се ядат, други се миришат, а трети се мажат. Продават още желязо на буци и някакви зелени камъни. И като разбраха, че търся лек за баба си, согдианците се трогнаха — казаха ми разни добри думи и ми подариха един фенер, толкова лек, че сякаш е изплетен от жици. Но Исак ми го взе…

И сега вече Севар заспиваше, и Аспарух не успяваше да го събуди. А когато се събудеше, Севар скачаше като ужилен и тичаше да не изтърве Исак, който спеше по-малко, защото беше по-стар. И като се върнеше по здрач — привечер или предутрин, Севар казваше:

— Днес бяхме при персийците. Те имат мед, масло от рози, вкаменени буци от сок на захарна тръстика — като буци каменна сол, само че сладка. Имат още индиго, което боядисва синьо, памук като индусите, но по-лош, и едър ориз. Даваха ни и килим, с изображения на невиждани цветя и зверове по килима. Даваха ни и глина, която се лепи по тялото и сваля космите на жените, та ставали гладки като виме на кобила. Това ми каза Исак и за първи път купи от тази глина. А когато заприказва тихо и се заоглежда, персите ни заведоха в една изба и ни показаха бъчви с различни вина. И казаха — ето, това е лекарството за вечната младост. Евреинът купи и вино…

И пак се повтаряше задрямването и събуждането, но сега от Севар лъхаше на ширазко вино. И Аспарух търпеливо чакаше Севар да се върне от света на сънищата в света на търговците, който също приличаше на сън. И Севар се събуждаше, душеше ръкава на кожената си дреха, сякаш като куче търсеше спомени с носа си, и казваше:

— Ах, да, един сирийски търговец ми капна капчица от едно масло. Господарю, на какво мирише?

След това тикаше ръкава си в носа на Аспарух. И Аспарух душеше, но не можеше да каже на какво мирише. Не се сърдеше, защото истината беше, че Севар разтушаваше Аспарух със своите разкази. И Аспарух го караше да говори нататък. И Севар казваше:

— Отидохме и при славяните. Те имат, както знаеш, чудесни кожи, сякаш не са били на гърба на звяр. Продават и зърно, мед, восък, коноп и лен. Носеха и зъби от северни зверове, бели като слонова кост, а също така мас от бобър, от която расте коса. Исак си купи.

Аспарух го прекъсваше и питаше:

— Ти откъде знаеш какво е слонова кост?

А Севар се засмиваше и казваше:

— О, та ние бяхме и при търговците от Етиопия. Те носеха слонова кост, лъвски кожи и злато. И когато Исак заговори за старост и немощ, зъбите им лъснаха като слонова кост и те му предложиха да си купи една черна къдрава робиня, царска дъщеря, която да го топли и да дъха в устата му. Само че робинята се продава на друго тържище.

Тогава Аспарух се ядосваше и като викваше, казваше на Севар:

— Горко ми, вие само се разкарвате по тържищата, а ти ми дрънкаш глупости! Докато обиколите евреите, търговците от Кавказ, а те са сто народа, докато говорите с ромеите, а после с хората от страните на залеза, аз мисля, че ще падне сняг. Ами нашите болгарски търговци?

Севар се изплашваше и казваше:

— Не, господарю, няма да ходим при всички тези търговци. Търговците от Кавказ имат дори свои улици, ходихме на улици с арменци от градовете Валаршапат и Двин, както и при грузинците от Мцхета и Тбилиси. Те не знаят нищо. И Исак казва, че ако евреите имат такъв корен, вече са го препродали с печалба, ако ли пък го имат ромеите, ще го занесат за продан в Константинопол, на самия император. Така че няма защо да питаме евреи и ромеи. Търговците на залеза дори не се броят… А нашите болгари са последни.

И като замълча, Севар каза най-голямата си вест, макар че я пазеше накрая и му се искаше още да говори за чудесата, които беше видял. А Севар каза:

— Господарю, утре сме при китайците.

И Аспарух го чака цял ден, а Севар се домъкна на сутринта като пребит и каза:

— Бяхме при китайците. Те най-напред ни извадиха коприна за дрехи — и рисувана, после ни даваха медни и бронзови съдове. Показаха ни и фарфор, който звънеше като тънък лед, също така и книги, бели като сняг. Имаше и писана книга с разни неприлични изображения, всички еднакви, защото ги отпечатвали с голям дървен печат. Но те имат и стоките на много народи, които минават през Китай. Исак купи сапунен прах от треви, които растели по соленищата на северните степи. Купи и скъпа пръст, размесена с благовония, която се пени на вода…

И Аспарух му каза:

— Говори за корена.

Севар каза:

— Когато евреинът зашепна и се заоглежда, китайците му предложиха рог от носорог, стрит на прах, който възвръща силата на мъжа и подлудява жената. Исак не го взе. Предложиха му тангутски ревен и някаква друга билка. И той не ги взе.

Аспарух каза:

— Корена.

Севар каза:

— За корена ще ти разкаже сам Исак.

И като легна на една страна, заспа.

Аспарух слезе по стълбите, та излезе от двореца и видя Исак. А Исак лъхтеше по нанагорнището към двореца и влачеше след себе си един упорит бик. Исак кълнеше бика, като казваше:

— Да те посветят на покойник!

А беше чул с тия думи Севар да кълне коня си, което ще рече все едно да го прокълне да умре, защото посветения на покойник кон го колят на гроба. И като видя Аспарух, евреинът му предаде повода на бика, за да избърше потта си. И Аспарух попита:

— Какъв е този бик?

Евреинът отговори:

— Това е бик, роден в дните на вълчия повелител Тутир. Когато такъв бик се принесе в жертва за болен, то болният веднага оздравява.

Аспарух попита:

— Кой е Тутир и кому ще принесеш бика в жертва? И откъде знаеш кога е роден бикът?

Евреинът каза:

— Бика ми го продадоха аланите, а те не лъжат, когато става дума за божествените работи. Пък и разликата в цената е нищожна. Тутир е божество на нартите, а жертвата ще я направя на Аполон Лечителя, ей в оня порутен храм насреща, защото е глупаво да не използваме, че се намираме край такъв храм, макар и в развалини.

Аспарух попита:

— Намери ли корена?

Евреинът сложи пръст на устните си. И като влязоха в двореца, изкачиха се на кулата, където стоеше Севар. И евреинът извади от пазвата си две сребърни чаши. И каза:

— В тези чаши са били сложени свити в пестници ръцете на една египетска царица. Три хиляди години пръстите й са били свити в ей тези две сребърни чаши.

Аспарух нетърпеливо каза:

— Кажи ми за корена.

Евреинът каза:

— Щом намерим корена, как ще познаем дали е истински? Ако в една от тези чаши налееш лек, който връща живот, тя ще посинее, ако в другата чаша налееш отрова, то чашата ще позеленее. Аз намерих силна отрова.

Аспарух каза:

— Моля ти се, кажи за корена.

Евреинът каза:

— Същият човек, който има корена, той ми продаде отровата. Да видим дали не лъже.

Той подаде на Аспарух каменна съдинка, запушена добре с каменна запушалка. И му каза:

— Когато ти дам знак, капни от тази съдинка.

И като запретна ръкава си, той храбро се резна в сгъвката на лакътя с остър нож. И кръвта потече надолу по бялата му ръка със сини жили, та бързо стигна до китката му. След това евреинът каза:

— Сега капни от шишето върху вадичката кръв, ала ниско долу — до китката.

И Аспарух капна от шишенцето черна течност върху червената кръв. Тогава кръвта почерня там, където се смесиха отрова и кръв. И въпреки че кръвта течеше надолу и капеше по плочите, черната сянка на отровата тръгна нагоре по червената струя на кръвта. И кръвта почерняваше, а евреинът и Аспарух гледаха като омагьосани. И евреинът виждаше червена кръв и черна кръв, пък Аспарух виждаше само черно и сиво, защото още не виждаше багрите. Но преди черната сянка да стигне до раничката, от която извираше кръвта, евреинът с другия си ръкав избърса отровата. И потече чиста червена кръв. Аспарух дълбоко въздъхна, а евреинът притисна лакътя си и каза:

— Ето там има паяжина. Дай ми я.

И наистина между зъберите имаше паяжина, но тя беше черна от комари. И евреинът каза:

— Трябва да държа ръката си, докато спре кръвта, та не можем да опитаме дали едната чаша ще позеленее.

И като погледна чашите, оставени на плочите, ужаси се и каза:

— Но коя е лявата, коя е дясната чаша?

После се успокои и каза:

— Ще познаем по отровата.

Тук ще кажа, преди да съм забравил, че евреинът опита чашите и пи от едната. И го хвана такъв коремобол и го тресяха такива болки, че Севар му даде конска кръв и сурово месо, за да го изкара, та да се прочисти. След това чашите някъде изчезнаха.

Сега евреинът каза:

— Китайците имат двама старейшини. Единият е висок и сух, другият е нисък и дебел. Мисля, че високият е манджурец. Приличат си, както камбанарията прилича на черквата. Високият само говори високо като камбана, ниският мълчи, но в него е олтарът и божата благодат. Високият е кух като камбана, но всички чуват гласа му. Малкият е пълен с ум и злато, но мълчи. Не зная защо и как, обаче камбанарията знае тайните на олтара. И с умело почукване по камбаната, повече с ласкателство, отколкото със злато, аз изтръгнах песента, която исках да чуя. Ниският китаец има корена на живота. Отидох при него, казах му, че съм дочул нещо и му предложих да купя корена. Той ми се усмихна и ми каза: „Господарю, ако аз имах корена, нима щях да съм стар и съсипан от годините? Аз самичък щях да го изпия.“ Но аз пуснах Севар да го следи и същата нощ той тайно излезе от хранилището на стоките си, та отиде при жената, която топли грейките му през зимата. А излезе от жената веднага, по-бързо, отколкото и най-бързият мъж може да остане при една жена. Казвам ти — той скри при нея корена.

И евреинът легна до Севар и след като се зави с полата на дрехата си, заспа. И двамата със Севар спяха.

Тогава Аспарух погледна и видя, че слънцето изгрява от изток, над хълмистата земя на Фанагория. И лъчите му докоснаха безбройните блата, езера и протоци, които заливала земята, и те почервеняха. А над водите, над града и над развалините на храмовете се носеха светлите сенки на червени облаци. Ето — облаците и водите станаха червени и Аспарух разтърка очите си. И разбра, че отново вижда багри.

И както беше в ръка с каменния съсъд с отровата, Аспарух слезе и се похвали на жреца. Жрецът нищо не каза.

След това целия ден евреинът се пазари с китаеца, но не се разбраха. А през нощта злосторници нападнаха къщата на жената, която топлеше китаеца, та я ограбиха. И кой знае защо я развалиха камък по камък — навярно са търсили скрити пари. Човек не пострада, но къщата изчезна — все едно, че я отнесе вятърът.

Да, Фанагория и водите на реките и моретата около Фанагория бяха пълни с пирати и грабители, които се криеха в безбройните сладки и солени заливи и блата. Имаше грабители, защото имаше какво да се граби.

Но имаше и безпощадна стража. И още на сутринта фанагорийската стража хвана злосторниците, които след изтезания признаха всичко. И още същата вечер крадците бяха избити. Двама от тях, които бяха болгари, двамина палачи ги хванаха за нозете и ги вдигнаха, та опряха теметата им в земята, а трети палач с удари на длан в кръста пречупи гръбнаците им. Другите трима, които бяха гърци, обезглавиха и заковаха черепите им с едри гвоздеи на гредата на бесилката, за да не ги отмъкнат гарваните. И след кратко време край труповете нямаше никой, защото във Фанагория се убиваше често. Не, имаше кучета и неколцина китайци. И дори един китаец се наведе над болгарина, който още трепереше, защото с пречупен гръбнак не се умира лесно, и го попита нещо, но видя в зениците на умиращия само безкрайна мъка.

Така тайната за изчезването на корена на живота се загуби, пък изчезна и самият корен. Но след тази нощ евреинът не смееше да напусне двореца, защото се страхуваше да не го убият.