Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
–1992 (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,9 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране и начална корекция
lavrentii (2011 г.)
Корекция
maskara (2011 г.)

Издание:

Антон Дончев. Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес. Книга първа: Степта

Редактор: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректор: Соня Илиева

Предпечатна подготовка: ЕТ „ПолиКАД“

ИК „Захарий Стоянов“, 2003 г.

Печат: ПК „Димитър Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

4.

Аспарух каза на евреина да чака, защото нямаше злато. И никога не беше имал. И досега не му беше дотрябвало злато. Той имаше любовта на баща си — ще рече, имаше всичко, което ханът можеше да даде. Аспарух не искаше почти нищо, и каквото имаше, получаваше го даром. Но злато не носеше със себе си, а щом потрябваше, плащаха други хора. И сега той се видя с празни длани. Имаше коне, но не искаше да ги продава, а нямаше и време. Ако тук бяха братята му, щеше да поиска злато от тях, ала те бяха с войската. Оставаше жрецът.

И Аспарух отиде при жреца да му поиска злато, много злато. А жрецът се смая и попита защо му е злато. И Аспарух му каза за корена на живота. Тогава жрецът му каза:

— Ти мислиш ли, че в нашите храмове и в храма на Големия конник няма всички билки и корени, които ражда земята? И мислиш ли, че ние нямаме всички ръкописи, в които пише всичко, което знаят хората за живота, старостта и смъртта? Работата е, че хората малко знаят. И смъртта на човека не може да се отложи с билки и корени, защото се управлява от звездите и планетите, а тях не можеш да опияниш с билки, та да се залюлеят и да сменят местата си на небето.

И Аспарух каза:

— Не ти говоря за смъртта, а за немощта. И ти самият хиляди пъти си ми казвал, и аз съм прочел, че в тревите и в животните е заключена сила, която вреди или помага на хората.

А жрецът не знаеше, че Аспарух беше видял отражението на Кубрат в огледалото, та беше разбрал, че той ще стане Кубрат и че той е Кубрат. И жрецът не знаеше, че Аспарух беше видял баща си като безпомощен старец, комуто трябва да се подаде ръка, за да пристъпи. Жрецът видя само, че Аспарух е упорит, и помисли, че един бъдещ жрец на Конника трябва да почувства мощта си. И освен това, ако евреинът намереше корена на живота, това нямаше да е на загуба, защото коренът се намираше много трудно. И жрецът каза:

— Добре, ще имаш златото. Много злато. Но ако искат прекалено много, помни как се дава и взема истинската цена.

И когато Аспарух стремително се обърна и се приготви да хукне, жрецът го спря и му каза:

— Стой! Да не тръгнеш по тържището да питаш за корена на живота? Хората не са глупави. Като съберат в едно две прости неща — че Кубрат го няма и никой не знае къде е и че синът му търси лек срещу безсилие и старост, не е далеч мисълта, че безсилният е ханът на болгарите Кубрат. Няма да ходиш по тържището. А за да не те излъже евреинът — въпреки че не ми се вижда луд човек, и знае, че аз ще разбера цената — прати с него Севар.