Никълъс Спаркс
Завой на пътя (6)

Глава 4

Вестникарските изрезки изглеждат още по-стари под мъждивата светлина на настолната ми лампа. Макар пожълтели и смачкани, те имат някак солиден вид, сякаш обременени от тежестта на тогавашното ми битие.

В живота има някои прости истини и според мен, една от тях е следната: Когато някой загине млад и по трагичен начин, към него веднага се събужда обществен интерес, особено ако се е случило в малък град, където всеки познава всекиго.

Когато Миси Райън умря, новината зае първите страници на вестниците и във всяка кухня на Ню Бърн се чуха ахкания, щом ги разгърнаха на сутринта. Публикувана бе обширна статия плюс три снимки — една на местопроизшествието и две, които представяха Миси като красивата жена, която беше преди него. Имаше още две дълги статии през последвалите дни, изпълнени с допълнителна информация, и в началото всички бяха убедени, че случаят ще получи своето разрешение.

След около месец на първа страница се появи нова статия, в която градският съвет обяви награда за всяка информация, която би помогнала за разрешаване на случая и от тоя момент споменатата убеденост започна да отслабва. И както се случва с всяка новина, същото стана и с обществения интерес. Хората спряха да говорят за събитието, името на Миси се споменаваше все по-рядко. След известно време излезе още една статия, този път на трета страница, в която се припомняше случката и се отправяше нов призив към евентуалния информатор. И с това нещата приключиха.

Статиите следваха един и същ модел, като излагаха просто и ясно безспорно установените обстоятелства: В една гореща лятна вечер на 1986 година Миси Райън, ученическа любов на местен шериф и майка на един син, излиза да потича при смрачаване. Двама души я забелязват по Мадам Моорс лейн, няколко минути след като е излязла. И двамата са разпитани по-късно от магистралния патрул. В останалата си част статиите са посветени на събитията от вечерта. Никоя от тях не споменава обаче как Майлз прекарва последните няколко часа, преди да научи за случилото се.

Тези часове, сигурен съм, Майлз ще запомни завинаги, защото те са последните часове от неговия нормален живот. Майлз издухва тревата от пътеката и алеята, точно както е поискала Миси, след което се прибира в къщата. Суети се известно време в кухнята, играе си с Джона и най-накрая го слага да спи. Вероятно е поглеждал към часовника през две-три минути след времето, когато Миси е трябвало да се прибере. Отначало сигурно е помислил, че тя е спряла да побъбри с някого — нещо, което е правила и друг път, и сам се е укорявал за лошите си мисли.

Минутите набъбнали в час, после станали два, а нея все я нямало. До това време Майлз вече се е разтревожил достатъчно, за да се обади на Чарли. Помолил го да провери обичайния маршрут на Миси, понеже Джона вече спял и той не искал да го оставя сам, освен ако не стане наложително. Чарли отвърнал, че ще го стори с готовност.

След още един час, през който Чарли се обажда на всеки, от когото разчита да получи някаква информация, на вратата застава Чарли. Довел е жена си Бренда, която да наглежда Джона и тя стои зад гърба му със зачервени очи.

По-добре ела с мен! — казва Чарли тихо. — Станала е злополука.

Сигурен съм, че по израза на лицето му, Майлз е разбрал всичко. Останалата част от нощта се слива в един кошмар.

В оня момент нито Чарли, нито Майлз знаят онова, което ще се изясни по време на следствието: няма свидетел на инцидента, при който неизвестен автомобил блъска и убива Миси, а шофьорът бяга с колата. Нито се явява някой със самопризнание. През следващия месец пътната полиция разпитва маса народ в околността. Търсят някакви улики, които да хвърлят светлина по случая, претърсват храсталаците, преценяват за кой ли път намереното на местопроизшествието, обикалят околни ресторанти и кръчми, за да разберат дали някой пиян не е излизал от тях по онова време. В края на краищата делото набъбва, регистрирало целия събран материал, но наученото не превъзхожда с нищо онова, което Майлз научава в секундата, в която вижда лицето на изправения на прага му Чарли.

На тридесетгодишна възраст, Майлз Райън е вече вдовец.