Никълъс Спаркс
Завой на пътя (26)

Глава 24

Майлз се прибра у дома по същото време, когато Чарли потегляше от затвора Хейли и първата му работа беше да влезе в спалнята.

Но не за да спи. Измъкна от дрешника скритата там папка.

Прекара в спалнята няколко часа, в прелистване и четене на материалите. В тях нямаше нищо ново, нищо, което да не му е известно, но все пак, той не спря да чете.

Сега знаеше какво да търси.

По някое време телефонът иззвъня, но той не вдигна слушалката. След двадесет минути иззвъня пак, но Майлз отново не отговори. Джона слезе от автобуса в обичайното време и като видя колата на баща си, тръгна към къщи, вместо към мисис Кноулсън. Влезе възбуден в спалнята, понеже не очакваше да види баща си толкова рано у дома с мисълта, че могат да направят нещо двамата, преди да отиде у Марк. Видя обаче папката и разбра какво означава това. Размениха по някоя дума, но Джона усети желанието на баща си да остане сам и не го притесни с никакви желания. Върна се в дневната и включи телевизора.

Следобедът започна да си отива и в мрака заблещукаха коледните светлини на къщите. Джона надникна от прага, даже заговори баща си, но той не отвърна. Момчето си напълни купа овесени ядки за вечеря.

Майлз продължаваше да рови в папката. Нахвърляше бележки и въпроси по полетата, като започна с необходимостта от свидетелските показания на Симс и Ърл. После насочи вниманието си към разследването на Отис Тимсън, като за сетен път съжали, че не е участвал лично в него. Нови въпроси, нови бележки.

Дали са проверили всички коли за удар, дори ония на трупчета? Би ли могъл да кара чужда кола и откъде може да я е взел? Дали някой търговец би си спомнил, ако Отис е купувал от него пакет за първа помощ? Какво са направили с колата, ако е била видимо ударена?

Малко преди осем Джона се появи отново, облечен за ходене на кино с Марк. Майлз бе забравил напълно това излизане. Джона го целуна за довиждане и излезе. Майлз се върна при папката, без даже да попита кога ще се върне.

Не чу пристигането на Сара, докато тя не го повика по име откъм дневната.

— Ей, Майлз… вкъщи ли си?

След миг се появи на прага и той се сети, че имаха насрочена среща.

— Не ме ли чу, като почуках? — попита тя. — Щях да пукна като куче отвън, докато те чакам да отвориш и накрая влязох. Забрави ли, че ще идвам?

Забеляза отвлечения му, отчужден поглед. Косата му изглеждаше така, сякаш часове наред е ровил в нея.

— Да не ти е зле? — попита тя.

Майлз започна да прибира хартиите.

— Не… нищо ми няма… Загубих представа за времето.

Видя папката и вдигна вежди.

— Какво става?

Като видя Сара, си даде сметка колко е изтощен. Вратът и гърбът му бяха схванати и имаше усещането, че е потънал в тънък слой прах. Затвори и остави настрани папката, все още впримчен в съдържанието й. Разтри лице с две ръце, после погледна към нея над пръстите си.

— Отис Тимсън беше арестуван днес — съобщи Майлз.

— Отис? За какво?

Преди да довърши въпроса, тя отгатна отговора и пое дълбоко дъх.

— О… Майлз — каза Сара и тръгна инстинктивно към него. С болки в цялото тяло, той се изправи и тя го прегърна.

— Сигурен ли си, че си добре? — пошепна тя, като го притискаше силно.

Когато я прегърна, всичко случило се през този ден се върна. Смесица от безверие, гняв, разочарование и изтощение засилваше отново завърналото се чувство за загуба и за пръв път през този ден Майлз им се отдаде. Прав в стаята, в прегръдките на Сара, той даде воля на чувствата си и избухна в сълзи, макар никога по-рано да не бе плакал.

* * *

Медж чакаше завръщането на Чарли в участъка. Чака го час и половина след края на работния си ден. Застанала е на паркинга, скръстила ръце на гърдите си, загърната с вълнено манто.

Чарли излезе от колата и изтърси трохите от панталоните си — пътьом си бе купил сандвич.

— Медж? Какво правиш още тук?

— Чакам те — отвърна тя. — Видях, че пристигаш и исках да ти кажа нещо, далеч от любопитни уши.

Чарли протегна ръка в колата и си взе шапката. В този студ ще му е нужна. Вече нямаше достатъчно коса, която да му пази темето от студ.

— Е, какво има?

Преди да успее да отговори, вратата се отвори и един от помощниците излезе. За да спечели време, Медж каза:

— Бренда звъня.

— Всичко наред ли е при нея? — подхвана играта и Чарли.

— Наред е, доколкото можах да разбера. Иска да й се обадиш!

Минавайки покрай Чарли, помощникът кимна. Щом приближи колата си, Медж се наведе към Чарли.

— Мисля, че има проблем — тихо каза тя.

— С какво?

Тя направи знак с глава назад.

— Търмън Джоунз те чака вътре. А също и Харви Уелмън.

Чарли продължи да я гледа с ясното съзнание, че има още.

— И двамата искат да говорят с теб — каза тя.

— И?

Тя отново се огледа, за да се увери, че няма никой наоколо.

— Те са заедно, Чарли! Искат да говорят с теб заедно!

Чарли се помъчи да отгатне, какво още ще му съобщи, като предварително беше ясно, че няма да му хареса. Обвинители и защитници се събират заедно само в най-изключителни обстоятелства.

— Става дума за Майлз — каза Медж. — Може би е направил нещо там. Нещо, което не е трябвало да прави.

* * *

Търмън Джоунз беше петдесет и три годишен, среден на ръст и тегло, с гъста кестенява коса, която винаги изглеждаше разрошена. Носеше тъмносини костюми, черни плетени връзки и черни маратонки, което го оприличаваше в съда на селяндур. Говореше бавно и разбрано, никога не губеше самоконтрол и всичко това, заедно с външния му вид, правеше изключително приятно впечатление на заседателите. Защо му трябваше да представлява такива като Отис и семейството му беше факт, непонятен за Чарли, но той го правеше, и то от години.

Харви Уелмън от своя страна, се обличаше с шити по поръчка костюми, носеше маркови обувки и винаги изглеждаше така, сякаш отива да се жени. На тридесет години, слепоочията му започнаха да посивяват, днес на четиридесет, те бяха почти сребърни, което му придава особено изискан вид. Вероятно, в някой друг живот е бил телевизионен водещ или пък директор на погребално бюро.

Никой от двамата не изглеждаше особено доволен от живота, когато ги свари да чакат пред кабинета му.

— Искали сте да ме видите — каза Чарли.

И двамата станаха.

— Важно е, Чарли — отговори Харви.

Чарли ги въведе в кабинета си и затвори вратата. Направи знак с ръка към два стола, но никой от тях не прие поканата. Чарли мина зад бюрото, като остави малко пространство между себе си и посетителите.

— Какво мога да направя за вас?

— Имаме проблем, Чарли — отвърна Харви. — Става дума за сутрешния арест. Исках да говоря с теб по-рано, но ти вече беше излязъл.

— Съжалявам. Имах да свърша някои неща извън града. Що за проблем е вашият?

Харви Уелмън погледна Чарли в очите.

— Както изглежда, Майлз Райън е отишъл прекалено далеч.

— Така ли?

— Има свидетели. Много свидетели. И всички казват едно и също.

Чарли не отговори и Харви се прокашля, преди да продължи. Търмън Джоунз седи отстрани с безизразна физиономия. Чарли си даде сметка, че той попива всеки звук.

— Опрял е оръжие в главата на Отис Тимсън.

* * *

Майлз бе обгърнал с две ръце бутилка бира в дневната и разказваше на Сара случилото се. Историята излизаше от устата му, на места оплетена като собствените му чувства. Скачаше от място на място, пак се връщаше назад и често се повтаряше. Сара не го прекъсваше, не поглеждаше встрани и макар понякога да беше неясен, тя не го караше да пояснява, поради простата причина, че не беше сигурна дали ще може.

За разлика от това, което каза пред Чарли, сега Майлз казва цялата истина.

— Знаеш ли, през последните две години се чудя, какво ли би станало, ако се изправя лице в лице с извършителя. И когато разбрах, че е Отис… не знам… — той млъкна. — Исках да дръпна спусъка. Исках да го убия.

Сара се размърда, без да знае какво да каже. Всичко това бе разбираемо, поне донякъде, но и плашеше.

— Но не го направи — заключи тя.

Майлз не забеляза колебливостта на тона й. Мисълта му беше пак там, при Отис.

— И какво ще стане сега? — попита Сара.

Той прокара длан зад врата си и стисна. Независимо от емоционалната си ангажираност със случая, той знаеше, че имат нужда от нещо повече.

— Ще има разследване, ще се разпитват свидетели, ще се правят огледи. Има много работа и понеже е минало време, ще стане по-трудно. Ще бъда зает и не знам колко дълго. Много нощи, много уикенди. Отново сме там, където бяхме преди две години.

— Нали казваш, че Чарли ще се заеме с тази работа?

— Да, но той не би го направил, както ще го направя аз.

— Разрешено ли ти е да го правиш?

— Нямам избор.

Не беше нито време, нито място да се разсъждава по въпроса и тя млъкна.

— Гладен ли си? — попита Сара. — Мога да направя нещо набързо в кухнята, а можем и да си поръчаме пица.

— Не съм гладен.

— Искаш ли да се разходим?

Той поклати глава.

— Имаш ли настроение за филм? Взех един на идване.

— Да… разбира се.

— Не искаш ли да знаеш кой е?

— Няма значение. Каквото и да си взела, става!

Тя се изправи и взе касетата. Беше комедия, която накара Сара да се засмее на едно-две места, но Майлз остана напълно безучастен. След около час той каза, че отива до тоалетната. След като се забави доста, Сара отиде да погледне, да не би да му е станало нещо.

Намери го в спалнята, с папката пред себе си.

— Трябва само да проверя нещо — каза той. — Ще отнеме една-две минути.

— Добре — отвърна тя.

Той не се появи.

Сара спря филма и извади касетата, дълго преди края й. Взе мантото си. Надникна още един път при него — без да знае, че същото бе направил и Джона — и тихо се измъкна от къщата. Майлз не разбра, че си е отишла, докато Джона не се върна от кино.

* * *

Чарли остана в бюрото до след полунощ. Също като Майлз, той преглеждаше материалите по случая и се чудеше какво да прави.

Отне му доста усилия да успокои донякъде Харви, особено след като бе споменат и инцидентът в колата на Майлз. Нищо чудно, че Търмън Джоунз остана доста спокоен през цялото време. Чарли си каза, че адвокатът предпочиташе Харви да му свърши работата. Пусна все пак съвсем лека усмивчица, когато чу, че Харви споменава възможността да се предявят обвинения за служебни нарушения срещу Майлз.

Именно в този момент Чарли съобщи защо Отис изобщо е арестуван.

Изглежда Майлз не си бе дал труда да уведоми Отис. Утре щеше да има много сериозен и откровен разговор с Майлз, ако не му извие врата преди това, разбира се.

Но пред Харви и Търмън Чарли се престори, че всичко му е известно.

— Защо да се размахват обвинения насам-натам, след като още няма заповед за арестуване.

Както и очакваше, двамата му събеседници бяха леко озадачени от тази необикновена логика. Те бяха още по-озадачени от историята със Симс, докато Чарли не им съобщи, че е разговарял с Ърл Гетлън.

— И той потвърди всичко! — точно с тези думи го каза Чарли.

Нямаше намерение да говори пред Търмън за собствените си съмнения, нито смяташе, че е дошло време да ги обсъди с Харви. Когато разговорът приключи, прокурорът му каза с очи, че иска да го види след това насаме. Чарли знаеше, че му трябва повече време, за да осмисли нещата и се престори, че не забелязва погледа.

След като Чарли свърши, говориха сума време за Майлз. За шерифа нямаше и капка съмнение в това, че приятелят му е направил точно онова, в което го обвиняват и макар да бе меко казано разтревожен, той не показа чувствата си и се стремеше да защитава помощника си в минимална степен.

В края на разговора, Харви предложи временно да се освободи от служба Майлз, докато нещата се уталожат.

Търмън Джоунз искаше или да се освободи Майлз, или направо да му се предявят обвинения, без всякакво протакане.

Чарли им съобщи, че Майлз вече бе освободен за деня, а утре заран първата му работа ще бъде да вземе решение по въпроса.

Надяваше се нещата да се изяснят по някакъв начин дотогава.

Но те нямаше и да помръднат, както му стана ясно, преди да си тръгне за вкъщи.

Тогава именно потърси Харис у дома, за да разбере какво е направил.

Излезе, че цял ден не е успял да открие Симс.

— Колко сериозно го търси? — сопна му се Чарли.

— Търсих навсякъде — отвърна Харис уморено. — У тях, при майка му, по кръчмите. Обиколих всички заведения и магазини за алкохол в района. Изчезнал е.

* * *

Вкъщи го очакваше Бренда с бански халат върху нощницата. Разказа й повечето неща и тя попита какво би станало, ако Отис бъде изправен пред съда.

— Ще се натъкнем на всички защитни похвати. Джоунз ще заяви, че Отис дори не е бил там този ден и ще намери свидетели да потвърдят това. След това ще заяви, че дори да е бил, не е казвал подобно нещо, а дори да го е казал, то е извадено от контекста.

— Това ще му свърши ли работа?

Чарли отпи от кафето си. Чакаше го още работа.

— Никой не е в състояние да предугади как ще отсъди едно жури. Знаеш това.

Бренда сложи ръка на рамото на Чарли.

— Ти как мислиш? Честно?

— Честно?

Тя кимна, като си помисли, че мъжът й изглежда хиляда години по-стар, отколкото го видя сутринта, на излизане за работа.

— Ако не намерим нещо по-сериозно, Отис ще се измъкне.

— Дори и ако го е направил?

— Да — отвърна той безсилно. — Дори и ако го е направил.

— Майлз как би приел това?

— Никак. Няма да го приеме. Никога.

— И какво ще направи?

Допи кафето си и посегна към досието.

— Нямам представа.