Никълъс Спаркс
Завой на пътя (16)

Глава 14

През следващите няколко дни Сара и Майлз прекарваха заедно цялото си свободно време — не само навън, но и вкъщи. Вместо да рови, Джона не задаваше никакви въпроси. Показа на Сара всичките си скъпоценности, разправяше й за риболова и я учеше да замята спининг. Изненадваше я от време на време, като я хващаше за ръка, когато искаше да й покаже нещо ново.

Майлз наблюдаваше събитията от разстояние, защото ясно разбираше, че Джона трябва да намери мястото на Сара в своя свят, както и да уточни отношението си към нея. Обстоятелството, че Сара беше отдалеч, улесняваше нещата.

На Вси Светии отидоха на брега, за да прекарат следобеда в събиране на миди, после обиколиха съседите. Джона вървеше напред с група приятели, а Майлз и Сара ги следваха с други родители.

Бренда, естествено, засипваше Сара с въпроси в училище, след като новината обиколи града. Чарли също прояви интерес, а Майлз отвърна просто: „Обичам я, Чарли“. Макар и от старата школа, според чиито критерии нещата се развиваха малко бързичко, Чарли потупа приятеля си по гърба и покани двамата на вечеря.

Що се отнася до Сара и Майлз, връзката им се развиваше с мълниеносна скорост. Останали сами, те жадуваха да се видят. Събрали се отново, негодуваха от бързия бяг на времето. Срещаха се за обяд, говореха по телефона, любеха се щом останеха насаме.

Въпреки отделяното на Сара внимание, Майлз правеше всичко възможно да остава насаме и с Джона. Сара също полагаше върховни усилия, за да не накърнява света на момчето. Когато оставаше с него след училище, тя се стараеше да се държи както по-рано, като към ученик, който има нужда от помощ. Стореше ли й се, че я гледа особено по време на урока, тя не задълбаваше въпроса.

В средата на ноември, три седмици след като се бяха любили за пръв път, Сара намали следобедните уроци в училище от три на един. В общи линии, той бе настигнал останалите — четеше и пишеше добре и макар че се затрудняваше малко с математиката, един път седмично му стигаше. Същата вечер го заведоха на пица — нещо като отбелязване на победата.

Когато обаче същата вечер го слагаше да спи, Майлз забелязва, че синът му е по-кротък от обикновено.

— Каква е тая киселица на лицето ти, шампионе?

— Малко ми е тъжно.

— Защо?

— Защото вече няма да оставам следобед в училище.

— Мислех, че това не ти харесва.

— Отначало не ми харесваше, но сега ми харесва.

— Сериозно?

— С мис Ендрюз се чувствам много добре.

* * *

— Така ли каза?

Майлз кимна. Двамата със Сара седяха на стълбите и наблюдаваха Джона и Марк, които изпълняваха скокове с велосипед, като използваха шперплатова естакада в алеята. Сара бе свила колене, като ги обгръщаше с ръце.

— Да, така се изрази — Джона изсвистя покрай тях, а Марк го следваше по петите. Насочваха се към моравата, за да се засилят отново. — Честно казано, доста се безпокоях за това как ще приеме нашата връзка, но май че всичко върви добре.

— Това е хубаво.

— Отразява ли му се в училище?

— Не забелязвам голяма разлика. Мисля, че през първите дни другите деца го разпитваха, но като че ли интересът им замря.

Джона и Марк профучаваха отново, сякаш слепи за тяхното присъствие.

— Искаш ли да прекараш Деня на благодарността^[1] с мен и Джона? — попита Майлз. — Аз съм на работа тогава, но можем да обядваме по-рано, ако нямаш други планове.

— Не мога. Брат ми си идва от колежа и мама приготвя голям обяд за всички ни. Поканила е един куп народ — лели, чичовци, баби, братовчеди. Не мисля, че ще прояви особено разбиране, ако й съобщя, че ще отсъствам.

— Вероятно няма.

— Тя обаче иска да те види. Непрекъснато ми повтаря да те доведа.

— Ами, защо не го направиш?

— Не смятам, че си готов — тя му намигна. — Не искам да те плаша от самото начало.

— Не може да е толкова лоша.

— Недей да си толкова сигурен! Но ако нямаш нищо против, можеш да дойдеш при нас за обяд. Така ще бъдем заедно.

— Сигурна ли си? Мисля, че къщата и без мен ще бъде претъпкана.

— Занасяш ли ме? Двама повече не променят абсолютно нищо. И освен това, по този начин ще имаш възможност да се запознаеш с цялото племе. Освен ако още не си готов за това.

— Готов съм!

— Значи, идваш?

— Обмислям го.

— Добре. И запомни, ако мама започне да ти задава разни странни въпроси, знай, че аз съм се метнала на татко!

* * *

Тази нощ, след като Джона отново отиде да преспи у Марк, Сара последва Майлз в спалнята. Това ставаше за пръв път. Винаги досега бяха прекарвали нощите заедно в нейния апартамент. Обстоятелството, че за първи път бяха в леглото, споделяно някога от Миси и Майлз, не убягна от съзнанието на никого от двамата. Любеха се бързо, с някаква дива и необуздана страст, която ги остави без дъх. След това не разговаряха. Сара просто бе положила глава на гърдите му, а той нежно галеше косите й.

Сара имаше усещането, че той иска да остане насаме с мислите си. Огледа стаята и за пръв път си даде сметка, че от всички страни я гледаше образът на Миси, даже от полицата на леглото.

Внезапно забеляза и жълтата папка, за която й каза, оная, пълна с информация, събрана след смъртта на Миси. Лежеше на полицата, дебела и охлузена от пипане и тя не откъсваше очи от нея, докато главата й се надигаше и отпускаше в такт с дишането на Майлз. Когато тишината започна да става потискаща, тя премести глава на възглавницата, за да може да го гледа.

— Как се чувстваш? — попита Сара.

— Добре — отвърна Майлз, без да я гледа.

— Много си мълчалив.

— Просто си мисля.

— За хубави неща, надявам се!

— За най-хубави — прокара пръст по ръката й. — Обичам те! — пошепна Майлз.

— И аз.

— Ще останеш ли при мен цялата нощ?

— Искаш ли?

— Много.

— Сигурен ли си?

— Напълно.

Макар изпълнена със съмнения, тя се остави да я притисне към себе си. Целуна я отново, след това я задържа в обятията си, докато заспи. Когато се събуди на сутринта, не разбра веднага къде се намира. Майлз прокара пръст по гръбнака й, а тялото й отвърна посвоему.

Сега любовта им беше друга, повече наподобяваше на първата им нощ, нежна и бавна. Не толкова начинът, по който я целуваше и шепнеше, колкото движенията му върху нея, говореха колко сериозна бе станала тяхната връзка.

Това, както и обстоятелството, че по някое време, докато спеше, Майлз бе прибрал всички снимки, както и жълтата папка, които бяха хвърляли сянката си над тях снощи.