Никълъс Спаркс
Завой на пътя (39)

Глава 37

— Къде беше? — попита Джона. — Търсих те навсякъде, но теб те нямаше.

Сара си тръгна преди половин час, но той бе останал на терасата. Влезе вътре, чак когато Джона застана зад него. Майлз махна през рамо.

— Бях на терасата.

— Какво прави там?

— Сара се отби насам.

Лицето на Джона светна.

— Вярно? Къде е?

— Не, не е тук. Не можеше да остане.

— А, така ли… — Джона вдигна поглед. — Ами добре! — той не криеше разочарованието си. — Исках само да й покажа кулата, която построих с легото.

Майлз приклекна, докато очите им се изравниха.

— Покажи я на мен!

— Ти вече я видя.

— Знам. Но ти можеш да ми я покажеш пак.

— Няма нужда. Исках мис Ендрюз да я види!

— Е, съжалявам! Можеш да я занесеш утре в училище и да й я покажеш.

— Добре.

Майлз го погледна по-внимателно.

— Какво има, шампионе?

— Нищо.

— Сигурен ли си?

Джона не отговори веднага.

— Мисля, че ми липсва, това е всичко!

— Кой? Мис Ендрюз?

— Да.

— Но ти я виждаш всеки ден в училище.

— Знам. Но не е същото.

— Както, ако е тук?

Той кимна.

— Да не сте се скарали?

— Не.

— Но вече не сте приятели.

— Разбира се, че сме. Оставаме си приятели.

— Защо тогава не идва вече?

— Ами, в момента нещата са малко сложни. Когато пораснеш, ще ти стане ясно.

— Ами… — той обмисляше въпроса. — Не искам да пораствам — заяви накрая Джона.

— Защо?

— Защото големите винаги казват, че нещата са сложни.

— Понякога наистина са.

— Още ли харесваш мис Ендрюз?

— Да, харесвам я.

— А тя харесва ли те?

— Мисля, че да.

— Какво му е сложното тогава? — в очите му имаше молба и Майлз си даде сметка, че синът му не само харесваше Сара, но и я обичаше.

— Ела насам — каза му той, като го притисна към гърдите си. Не знаеше какво друго може да направи.

* * *

След два дни Чарли спря пред къщата на Майлз, докато той товареше разни неща в колата.

— Тръгваш ли вече?

Майлз се обърна.

— А… здрасти, Чарли. Реших, че ще е добре да тръгнем малко по-рано. Не искам да попадна в задръстване.

Затвори багажника и се изправи.

— Още един път ти благодаря за поканата!

— Няма защо. Да ти помогна ли?

— Не. Всичко е готово.

— Колко време ще останете?

— Не знам. Може би две седмици, до след Нова година. Нали не е проблем?

— Не се притеснявай! Имаш достатъчно отпуска да прекараш и цял месец.

— Може и да го направя — отвърна Майлз.

Чарли вдигна едната си вежда.

— Впрочем, минах да ти кажа, че Харви няма да повдига обвинение. Изглежда Отис се е отказал. Така че официалното ти освобождаване от служба е вече минало и когато се върнеш, можеш да започваш.

— Добре.

Джона излетя през вратата и двамата се обърнаха натам. Той каза здрасти и се шмугна обратно, сякаш бе забравил нещо.

— Сара няма ли да дойде при вас за някой и друг ден?

Майлз още гледаше към вратата и при този въпрос се обърна към Чарли.

— Не мисля. Семейството й живее тук и с всички тези празници — надали.

— Това е лошо. Но когато се върнете, ще се видите, нали?

Майлз сведе поглед и Чарли разбра отговора.

— Не върви ли?

— Сам знаеш.

— Не знам. Не съм ходил на среща от четири десетилетия. Но това е срам.

— Ти дори не я познаваш, Чарли!

— Няма и нужда. Искам да кажа, срам е за теб!

Чарли пъхна ръце в джобовете.

— Виж какво, не съм дошъл тук да ти чета конско. Това си е твоя работа. Всъщност, тук съм за друго. Нещо, което още не ми е ясно.

— Така ли?

— Все си мисля за оня телефонен разговор — нали се сещаш, когато ми съобщи, че Отис е невинен и предложи да спрем разследването.

Майлз не каза нищо и Чарли го изгледа с присвити очи изпод периферията на шапката си.

— Предполагам, че още си убеден в това.

След миг размисъл, Майлз каза:

— Невинен е.

— Въпреки приказките на Симс и Ърл?

— Да.

— Не ми казваш това, само за да имаш възможност сам да се заемеш, нали?

— Имаш думата ми за това, Чарли!

Чарли се вгледа внимателно в лицето му и разбра, че казва истината.

— Добре — обърса ръце в ризата си, после докосна периферията на шапката си. — Добре. Гледай хубаво да прекараш там, в Негз Хед! Налови риба и за мен!

Майлз се усмихна.

— Бъди спокоен!

Чарли направи няколко крачки, после внезапно спря и се обърна.

— Абе… я чакай, има още едно нещо.

— Какво?

— Брайън Ендрюз. Още не ми е съвсем ясно защо си го водел с белезници оня път. Има ли нещо, за което искаш да следя, докато те няма? Нещо, което трябва да знам?

— Не.

— А тогава… какво? Ти така и не изясни този въпрос.

— Малка грешка, Чарли! — Майлз разглеждаше задълбочено каросерията на колата си. — Просто малка грешка!

Чарли нададе фалшив смях.

— Много смешно!

— Кое?

— Подборът на думите. Брайън каза абсолютно същото.

— Говорил си с Брайън?

— Трябваше да направя проверка. Пострадал е по време, когато е бил задържан от мой помощник. Трябваше да се убедя, че всичко е наред.

Майлз побледня.

— Не се притеснявай, няма да стигне до чуждо ухо! — изчака Майлз да проумее казаното и като се хвана за брадичката, доби вид на човек, който търси най-верните думи. — Виждаш ли — продължи най-накрая той, — започнах да си мисля за тия два случая и следователят в мен казва, че може да са свързани по някакъв начин.

— Не са! — бързо отвърна Майлз.

Чарли кимна сериозно.

— Очаквах да го кажеш, но както вече посочих, трябваше да проверя. Та, искам да съм напълно в час… има ли нещо, което трябва да знам, във връзка с Брайън Ендрюз?

Майлз трябваше да се сети, че Чарли ще разгадае играта.

— Не — лаконично отвърна той.

— Добре. Нека тогава ти дам един съвет!

Майлз зачака.

— Щом ми казваш, че всичко е свършило, тогава следвай собствения си път!

Чарли следеше дали Майлз разбира сериозността на тона му.

— Какво ще рече това?

— Ако е свършило, ако наистина е свършило, не проваляй остатъка от живота си!

— Не те разбирам.

Чарли поклати глава и въздъхна.

— Много добре ме разбираш!