Никълъс Спаркс
Завой на пътя (22)

Глава 20

— И така, какво по дяволите става? — попита Чарли.

Майлз се бе появил преди няколко минути, за да преведе Отис през общото помещение и надолу в една от килиите. След като го заключи, Отис поиска да се види с адвоката си, но Майлз просто му обърна гръб и тръгна към кабинета на Чарли. Чарли затвори вратата, а останалите хвърлиха по някой бегъл поглед към прозореца, мъчейки се да прикрият любопитството си.

— Мисля, че е очевидно, нали? — отвърна Майлз.

— Нито му е времето, нито мястото за шеги, Майлз! Искам да отговориш на някои въпроси и то веднага! Започвам със Симс! Искам да знам къде е протоколът, защо го пусна да си върви и какви бяха тия приказки за живот и смърт! Искам още да знам защо излетя оттук като фурия и какво прави долу Отис!

Чарли скръсти ръце на гърдите си и се облегна назад.

През следващите петнадесет минути Майлз му разказа всичко. Ченето на Чарли увисна и той започна да крачи из кабинета.

— Кога е станало това?

— Преди време. Симс не помни точно.

— И ти вярваш на всичко това?

Майлз кимна.

— Да — каза той, — вярвам. Той или казва истината, или е най-великият актьор на земята. Адреналиновата атака започваше да отслабва и Майлз усещаше умора.

— И ти го пусна — това беше констатация, не въпрос.

— Трябваше!

Чарли поклати глава и затвори за миг очи.

— Тази задача не беше за теб. Длъжен беше да дойдеш най-напред при мен.

— Само да бе видял как стана, Чарли! Той нямаше да каже и дума, ако се бях втурнал насам да уреждам сделки с теб и Харви. Трябваше да взема решение. Може да мислиш, че греша, но най-после разполагам с отговора, който ми трябваше.

Чарли гледаше замислено през прозореца. Тази работа не му харесваше. Въобще. И не само, защото Майлз бе престъпил правомощията си и сега щяха да ги скъсат от писане.

— Хубав отговор си си намерил! — каза той накрая.

— Какво искаш да кажеш?

— Просто не звучи убедително. Това искам да кажа. Той знае, че ще иде в затвора, ако не сключи сделка и изведнъж се оказва, че разполага с информация за Миси — обърна се към Майлз. — Къде беше той през последните две години? Имаше обявена награда, а ти много добре знаеш от какво живее Симс. Защо не се появи по-рано?

Затова не се бе сетил.

— Не знам. Може да го е било страх.

Погледът на Чарли се заби в земята. Или може би лъже в момента.

Майлз четеше мислите на Чарли.

— Виж какво, да идем да поговорим с Ърл Гетлън. Ако потвърди версията, можем да се споразумеем с него и той да свидетелства.

Чарли не каза нищо. Господи, каква каша!

— Той е прегазил жена ми, Чарли!

— Симс казва, че Отис е казал, че е прегазил жена ти. Между двете има огромна разлика, Майлз!

— Ти познаваш отношенията ни с Отис.

Чарли се обърна и вдигна ръце.

— Естествено! Знам ги от игла до конец. Поради което най-напред проверихме алибито на Отис. Или си забравил? Има свидетели, че си е бил у дома.

— Братята му…

Чарли поклати безпомощно глава.

— Макар да не участва пряко в разследването, ти знаеш колко труд хвърлихме. Ние не сме група палячовци, които се чудят какво да правят, нито пък хората от пътната полиция са такива. Всички ние знаем как се разследва престъпление и го направихме както трябва, защото искахме да се доберем до истината не по-малко от теб. Говорихме с когото трябва, изпратихме каквото трябва в лабораториите. Нищо, абсолютно нищичко не свързва Отис с тази история.

— Не можеш да си сигурен!

— Много по-сигурен съм в това, отколкото в онова, което ти ми разправяш — отвърна Чарли. Той въздъхна дълбоко. — Знам, че тая работа те яде, откак се случи. Обаче знаеш ли какво? И мен ме яде. И ако ми се бе случило на мен, сигурно щях да действам като теб. Щях да откача, ако някой бе сгазил Бренда и се измъкне, без да си получи заслуженото. Сигурно и аз щях да започна сам да търся отговора. Но знаеш ли какво?

Млъкна, за да се увери, че Майлз слуша внимателно.

— Аз нямаше да повярвам на първата версия, която ми изнася, особено пък ако се предлага от човек като Симс Едисън. Я си помисли за кого става дума! Симс Едисън! Тоя тип би продал и майка си, стига да вземе някой долар за това. До къде, според теб, е готов да стигне, когато става дума за собствената му свобода?

— Тук не става дума за Симс…

— Точно за него става дума! Не иска да се върне в затвора и е готов да надрънка каквото и да е, за да се отърве. Това не ти ли се струва по-логично от твоята история?

— Не би ме лъгал точно по този въпрос.

Чарли погледна Майлз в очите.

— И защо не? Защото е така лично ли? Защото означава толкова много за теб? Защото е толкова важно? Не ти ли мина през ума, че той е наясно какво би могло да те накара да го пуснеш оттук? Той е пияница, но не е глупак. Той би казал всичко, стига да се отърве и май точно това е станало.

— Ти не беше там, когато ми го каза! Не видя лицето му!

— Така ли? Право да ти кажа, не мисля, че ми трябва да съм бил там. Мога точно да си представя сцената. Но нека да приемем за момент, че си прав! Да кажем, че Симс ти е разкрил истината и да забравим напълно обстоятелството, че не можеш да го пускаш, преди да си говорил с мен и Харви! Е, и? Казваш, че бил подслушал разговор. Че той дори няма да свидетелства.

— Няма защо да го прави.

— Стига, Майлз! Много добре знаеш правилата. За съда, това не е нищо повече от клюка. Нямаш никакво доказателство!

— Ърл Гетлън може да свидетелства.

— Ърл Гетлън? Кой ще му повярва? Един поглед върху татуировките и хипарската му риза, и половината заседатели ще заспят от скука. Добави сделката, която той положително ще поиска, за да свидетелства, и втората половина заминава! — Чарли млъкна. — Освен това, забравяш нещо много важно, Майлз!

— Какво?

— Ами ако Ърл не подкрепи версията?

— Ще я подкрепи.

— Но ако все пак не го направи?

— Тогава ще принудим Отис да признае.

— И мислиш, че ще го направи?

— Ще признае!

— Искаш да кажеш, ако го притиснеш.

Майлз стана, за да не слуша повече.

— Виж какво, Чарли! Отис е убил Миси. Това е. Може да не ти се вярва, но може да не сте догледали нещо тогава и нека бъда проклет, ако го изпусна и този път!

Тръгна към вратата.

— Имам задържан за разпит…

Чарли светкавично хвана вратата и я затвори.

— Няма да стане, Майлз! Точно сега би било най-добре за самия теб, да стоиш настрана от цялата работа!

— Настрана?

— Да. Стой Настрана от цялата работа! Това е заповед!

— Говорим за Миси, Чарли.

— Не. Говорим за един заместник-шериф, който е превишил правата си и поначало не е трябвало да започва цялата тази история.

Останаха прави един срещу друг една безкрайна минута, докато накрая Чарли поклати глава.

— Виж какво, Майлз. Разбирам чувствата ти, но не се занимавай с това! Аз ще говоря с Отис, ще намеря Симс, за да говоря и с него. Ще отида и при Ърл. Що се отнася до теб, май най-добре е да се прибереш у вас! Вземи почивен ден!

— Току-що започвам смяна…

— Тя свърши — Чарли посегна към дръжката на вратата. — Върви! Остави ме да се оправя с всичко това!

* * *

Работата му харесваше все по-малко.

Седнал в кабинета си, двадесет минути по-късно, Чарли не изпитваше никаква сигурност.

Беше шериф от почти тридесет години и бе свикнал да вярва на инстинкта си. А в момента той святкаше като халогенна лампа и му казваше много да внимава.

В момента даже не знаеше, откъде точно да започне. Вероятно от Отис Тимсън, след като така и така е долу, но много му се щеше първо да си поговори със Симс. Според Майлз, оня казвал истината, но за Чарли това не беше достатъчно.

Не и сега. Не при тези обстоятелства.

Не и когато ставаше дума за Миси.

Чарли беше близък свидетел на борбата, която Майлз поведе след смъртта на Миси. Господи, колко се обичаха! Като две хлапета, не можеха да отделят ни поглед, ни ръце един от друг. Прегръдки, целувки, нежни погледи — сякаш нямаше кой да им каже, че бракът е сериозна институция. Това не се промени даже и след като се роди Джона. Бренда се шегуваше, че Майлз и Миси ще продължат да се чукат и в старческия дом след петдесет години.

Ами когато умря? Ако не беше Джона, Майлз като нищо щеше да я последва. Но той и така се убиваше на практика. Пиеше много, пушеше много, безсъние, отслабване. През един много дълъг период не можеше да мисли абсолютно за нищо друго, освен за престъплението.

Престъплението. Не злополуката. Не и в неговите очи. Винаги престъпление.

Чарли почукваше с молива по масата.

И ето че всичко започва отначало.

Той знаеше, естествено, за частното разследване на Майлз и въпреки здравия разум, си затвори очите. Харви Уелмън пощуря, когато научи и какво от това? И двамата знаеха, че Майлз няма да се откаже, без значение какво ще му каже Чарли и ако се стигне дотам, ще хвърли значката и пак ще продължи.

Успя все пак да го държи далеч от Отис Тимсън. И слава Богу! Между тях двамата имаше нещо повече от нормалното напрежение между добър и лош. Всички тия номера, които му бяха изиграли братята — Чарли нямаше нужда от доказателства, за да бъде сигурен кой е извършителят — съставляваха голяма част от него. И като прибавим към това склонността на Майлз първо да ги арестува, а после да му мисли, получаваше се леснозапалима смес.

Възможно ли е Отис да е прегазил Миси Райън?

Чарли помисли по въпроса. Възможно е… макар че Отис имаше някакъв вграден бушон и никога не прекрачваше твърде далеч отвъд чертата. Поне що се отнася до нещата, които можеха да се докажат. Освен това, бяха го проверили тихомълком много основно. Майлз настояваше за това, без да знае, че Чарли беше далеч напред с материала. Възможно ли бе да е пропуснал нещо?

Взе химикалката и по стар навик започна да записва съображенията си.

Симс Едисън. Лъже ли?

В миналото бе давал добра информация. Всъщност, винаги е била точна. Но тук случаят беше друг. Сега не го правеше за пари и залогът беше много по-висок. Сега си спасяваше кожата. Това го мотивирало да се придържа още по-стриктно към истината? Или го кара да лъже?

Трябваше да говори с него! Още днес, ако е възможно! Най-късно утре!

Обратно към записките. Надраска следващото име.

Ърл Гетлън. Той какво ли ще каже?

Ако не подкрепи версията, въпросът приключва. Пуска Отис на свобода и прекарва следващата година в усилия да убеди Майлз, че е невинен. Поне що се отнася до този случай. Ами ако я подкрепи? При неговото досие, трудно човек може да си го представи като най-достоверният свидетел на света. И освен това, положително ще поиска нещо в замяна, а такива сделки не оставят приятно впечатление у заседателите.

И в двата случая Чарли трябваше да говори с него веднага.

Чарли премести името на Ърл най-отгоре и написа ново.

Отис Тимсън. Виновен или не?

Ако е убил Миси, версията на Симс добива плът и кръв, но какво от това? Да го задържи, докато разследват тоя път открито и търсят допълнителни доказателства? Да го освободи и да стори същото? Във всички случаи, Харви няма да погледне с добро око на случай, който изцяло зависи от Симс Едисън и Ърл Гетлън. А и какво ще открият след две години?

Трябва да разследва всичко това, няма съмнение. Колкото и да е убеден, че няма да открият нищо, той е длъжен да възобнови разследването. Заради Майлз. Заради себе си.

Чарли поклати глава.

Добре, да допуснем, че Симс казва истината и Ърл го потвърди — едно твърде произволно допускане — за какъв дявол му е на Отис да казва такова нещо? Очевидният отговор е, че го е казал, понеже го е извършил. Ако е така, отново се връщаме към проблемите, които ще постави евентуалният процес. Но…

Трябваше му време, за да изгради ясна мисъл.

А ако Симс казва истината? А Отис е лъгал оная нощ?

Възможно ли беше?

Чарли затвори замислен очи.

Ако е така, защо ще го казва?

За да се изфука? Виж какво извърших и ми се размина…

Да изплаши Ърл, та да си получи парите? И с теб ще стане същото, ако…

Или е искал да каже, че само го е организирал, а друг е свършил мръсната работа?

Мислите му се въртяха и бягаха от едната крайност в другата.

Но откъде, по дяволите, би могъл да знае той, че Миси ще излезе да тича оная вечер?

Цялата работа беше пълна бъркотия.

Като не стигна до никъде, Чарли остави химикалката и започна да разтрива слепоочията си със съзнанието, че има още фактори, които трябва да вземе под внимание.

Какво да прави с Майлз?

Приятел. Помощник.

Да се разбере със Симс и да забрави протокола? Да го пусне? А след това, като в Дивия Запад, да подгони Отис, без даже да е говорил с Ърл Гетлън?

Харви не е лошо момче, но при една такава ситуация ще има много проблеми!

За всички!

— Хей, Медж! — провикна се Чарли.

Секретарката промуши глава в кабинета. Закръглена и посивяла, тя беше тук почти толкова отдавна, колкото и той. Знаеше абсолютно всичко, което ставаше в участъка. Запита се дали не е подслушвала.

— Джо Хендрикс още ли е директор в Хейли?

— Мисля, че го смени Том Върнън.

— Точно така — отвърна Чарли, като се сети, че го беше чел някъде. — Ще ми намериш ли телефона?

— Разбира се! Ей сега! На бюрото ми е.

Върна се след по-малко от минута и когато Чарли пое листчето, остана за миг пред него, тъй като никак не хареса погледа му. Почака да види, дали ще я заговори.

Той не го направи.

* * *

Минаха десет минути, докато се добере до Том Върнън.

— Ърл Гетлън ли? Да, още е тук — отговори той.

Чарли бърникаше в документите пред себе си.

— Искам да го видя!

— Официално?

— И така може да се каже.

— Няма проблем тогава. Кога искаш да дойдеш?

— Може ли следобед?

— Толкова бързо? Сигурно е много спешно?

— Така е!

— Добре. Ще ги предупредя на портала. В колко мислиш, че ще дойдеш?

Чарли погледна часовника. Малко след единадесет. Ако пропусне обяда, ще стигне към два.

— Какво ще кажеш за два?

— Готово. Предполагам, ще искаш да говориш някъде насаме с него.

— Ако е възможно.

— Никакъв проблем! Дотогава!

Чарли остави слушалката и посегна към сакото. Медж надникна отново.

— Там ли отиваш?

— Налага се — отвърна Чарли.

— Търмън Джоунз се обади, докато ти говореше. Иска да те види!

Адвокатът на Отис Тимсън.

Чарли поклати глава.

— Ако се обади отново, кажи му, че ще се върна около шест! Тогава да ме търси!

Медж пристъпваше от крак на крак.

— Казва, че е важно и неотложно!

Адвокати! Когато искат да говорят с теб, е важно. Когато обаче ти искаш да говориш с тях, е друга работа.

— Каза ли за какво се отнася?

— Не на мен! Но гласът му беше ядосан.

Естествено, че ще е. Клиентът му беше в кафеза, без да му е предявено обвинение. Няма значение — Чарли можеше да го задържи засега. Но времето си вървеше.

— Нямам време да се разправям с него точно сега! Кажи му, да се обади по-късно!

Медж кимна със стиснати устни. Май имаше още нещо да каже.

— Нещо друго?

— Малко след това се обади и Харви. И той иска да говори с теб. Казва, че било спешно.

Чарли обличаше сакото и си мислеше, естествено, че така ще каже. Какво друго може да очаква човек в ден като този?

— Ако пак се обади, кажи му същото!

— Ама…

— Просто му предай това, Медж! Нямам време за разправии! — после добави: — Повикай Харис за минута! Имам нещо за него!

Лицето на Медж показваше, че всичко това изобщо не й се нрави, но направи, каквото й се каза. Харис Иънг, един от помощниците, влезе в кабинета.

— Искам да ми намериш Симс Едисън! И искам да го държиш под око!

Харис май не разбра съвсем точно задачата си!

— Да го докарам ли?

— Не — отвърна Чарли. Само го намери и започни да го пасеш, но без да те забележи!

— Колко време?

— Ще се върна към шест, значи — поне дотогава!

— Това е почти цяла смяна.

— Знам.

— Какво да правя, ако получа повикване и трябва да го оставя?

— Няма да го оставяш! Твоята задача е да пасеш Симс! Ще извикам друг да те замести тук.

— Цял ден?

Чарли смигна, като ясно си даваше сметка, че Харис ще пукне от скука.

— Видя ли как схвана, помощник, не е ли прекрасно да си в услуга на закона?

* * *

След като напусна участъка, Майлз не се прибра у дома. Той подкара из града, като се луташе насам-натам в безцелна обиколка на Ню Бърн. Скоро лутането завърши пред сводестия вход на гробището.

Паркира колата и излезе, за да тръгне между плочите към гроба на Миси. До малкия мраморен обелиск бе оставен букет цветя, сух и повехнал, сякаш положен там преди седмици. Тук винаги имаше цветя, независимо кога идваше той. Никога с картичка, но Майлз разбираше, че няма нужда от картичка.

Миси бе обичана и след смъртта си.