Никълъс Спаркс
Завой на пътя (28)

Глава 26

Тази вечер, докато Майлз проучваше материалите в кухнята, Джона имаше първия си кошмар от седмици насам.

Майлз не можа да осмисли веднага звука. Беше почти два часа, предната нощ беше на работа и всичко това, прибавено към събитията от деня го бе изцедило до край. Когато чу виковете на Джона, тялото му се разбунтува. Съзнанието му се върна бавно, сякаш се движеше през стая, пълна с мокър памук, а когато тръгна към стаята на детето, беше по-скоро проява на павловия рефлекс^[1], отколкото съзнателно действие да помогне на сина си.

Беше рано призори. Майлз изнесе Джона на верандата. Когато престана да плаче, слънцето вече беше изгряло. Събота беше. Нямаше училище и Майлз го занесе обратно в леглото и включи кафеварката. Главата му бучеше, взе два аспирина и ги изпи с портокалов сок.

Чувстваше се като препил.

Докато стане кафето, Майлз прегледа още веднъж материалите и своите нови бележки към тях — искаше да ги обхване цялостно, преди да тръгне за работа. Преди да свърши с това, обаче, в кухнята влезе Джона. Седна на масата с подути очи.

— Защо ставаш? — попита Майлз. — Още е рано.

— Не ми се спи — отвърна детето.

— Виждаш ми се уморен.

— Сънувах лош сън.

Думите му изненадаха Майлз. Никога по-рано не помнеше сънищата си.

— Така ли?

Джона кимна.

— Сънувах, че си загинал в злополука като мама.

Майлз отиде откъм неговата страна.

— Това е само сън — му каза той. — Нищо не се е случило.

Джона избърса носа си с опакото на ръката си. В щампованата си със състезателни коли пижама изглеждаше по-малък, отколкото беше.

— Татко?

— Какво има?

— Сърдиш ли ми се?

— Не, разбира се. Откъде ти дойде на ума?

— Вчера въобще не си говорил с мен.

— Съжалявам. Не съм ти бил сърдит. Просто се мъчех да разбера някои неща.

— За мама ли?

Майлз беше изненадан отново.

— Защо мислиш, че е за мама? — попита той.

— Защото пак се занимаваш с ония документи — Джона посочи папката на масата. — Те са за мама, нали?

Майлз кимна след миг.

— Нещо такова.

— Не ги обичам.

— Защо?

— Защото те натъжават.

— Не ме натъжават.

— Да, да, натъжават те — настоя Джона. — И мен натъжават.

— Защото ти липсва мами ли?

— Не — отвърна детето. — Защото те карат да ме забравяш.

От тези думи гърлото на Майлз се сви.

— Това не е вярно!

— Тогава защо вчера не говореше с мен?

А-ха, ще се разплаче и Майлз го притисна към себе си. — Съжалявам, Джона, няма да го допусна отново!

Джона вдигна поглед към него.

— Обещаваш ли?

Майлз направи знака Х през гърдите си и каза с усмивка:

— Разрежи сърцето ми, ако го направя.

— За да умреш ли?

Под режещия поглед на широко отворените очи, точно това му се щеше да направи.

* * *

След като закуси с Джона, Майлз се обади на Сара, за да й се извини. Сара го прекъсна, преди да свърши:

— Няма за какво да се извиняваш Майлз. След всичко, което се случи, беше съвсем очевидно, че имаш нужда да останеш сам. Как се чувстваш днес?

— Не съм много сигурен. Май като вчера!

— Ще ходиш ли на работа?

— Трябва. Чарли се обади. Иска да ме види след малко.

— Ще ми се обадиш ли по-късно?

— Ако имам възможност. Сигурно ще съм много зает.

— С разследването ли?

Майлз не отговори и Сара отметна назад няколко кичура коса.

— Е, ако звъниш и ме няма у дома, ще бъда при мама.

— Добре.

След като остави слушалката, Сара не можа да се освободи от предчувствието за нещо ужасно, което ще се случи.

* * *

Към девет сутринта Чарли работеше в компанията на четвърто кафе, като каза на Медж да не изключва кафеварката. Спал бе само час-два и се бе върнал в участъка преди изгрев-слънце.

Оттогава не спря. Срещна се с Харви, разпита Отис в килията и разговаря с Търмън Джоунз. Възложи на още хора издирването на Симс Едисън. Засега — нищо.

Все пак, беше стигнал до някои решения.

* * *

Майлз пристигна след двадесет минути и свари Чарли да го чака пред кабинета си.

— Как се чувстваш? — попита го той, като си помисли, че видът му не беше по-добър от неговия.

— Тежка нощ!

— И денят няма да е лек! Искаш ли кафе?

— Изпих сума ти нещо у дома.

— Влез вътре, трябва да поговорим!

След като затвори вратата зад гърба му, Чарли се облегна на бюрото, а Майлз се настани на един стол.

— Преди да започнем — каза Майлз, — искам да знаеш, че работя по случая от вчера и мисля, че съм стигнал до някои идеи…

Чарли поклати глава и не го остави да довърши.

— Виж какво, Майлз, не съм те извикал за това. В момента искам ти да слушаш онова, което аз ще ти кажа.

Нещо в израза на лицето му подсказа на Майлз, че няма изгледи да хареса това, което предстоеше да чуе. Той се напрегна.

Чарли погледна теракотения под, после отново Майлз.

— Нямам намерение да увъртам. Твърде отдавна се познаваме — млъкна.

— Какво има?

— Днес ще освободя Отис Тимсън.

Майлз отвори уста, но преди да каже каквото и да било, Чарли вдигна ръце.

— Преди да решиш, че бързам да се отърва, по-добре ме чуй! Нямам никакъв избор при досегашното количество улики. След като си тръгна вчера, аз отидох да говоря с Ърл Гетлън.

Разказа на Майлз за разговора си в затвора.

— Значи, разполагаш с необходимото доказателство — заяви Майлз.

— Задръж малко! Нека да ти кажа, че в евентуалните му свидетелски показания има някои много сериозни слаби места. От чутото стигнах до извода, че Търмън Джоунз ще го излапа с парцалите, а нито едно жури на света няма да повярва и на една дума, казана от него.

— Ами остави тази работа на журито! — сопна се Майлз. — Не можеш просто така да го пуснеш на свобода.

— Ръцете ми са вързани. Повярвай ми! Цяла нощ не съм спал и работих по случая. В момента не разполагаме с достатъчно основания да го задържаме. Особено пък, след като Симс хвана гората.

— Какво имаш предвид?

— Симс. Издирваме го от вчера на обяд. След като излиза оттук, той изчезва. Никой не може да го открие, а Харви не е склонен да ни остави да продължим, ако първо не разговаря с него.

— Но Отис си го признава, за Бога.

— Нямам избор — повтори Чарли.

— Той уби жена ми — каза Майлз през стиснати зъби.

Чарли никак не искаше да каже това, но се налагаше.

— Това не е само мое решение. Лишени от Симс, в момента нямаме нищо под ръка и ти го знаеш. Харви Уелмън заяви, че при сегашното състояние на нещата, Районната прокуратура не може в никакъв случай да повдигне обвинение.

— Харви ли те накара да направиш това?

— Говорих с него сутринта, както и вчера следобед. Повярвай ми, поведението му е повече от почтено! Тук няма никакъв личен момент! Човекът си върши работата.

— Дрън-дрън.

— Постави се на негово място, Майлз!

— Не искам да се поставям на негово място! Искам да се повдигне обвинение в убийство срещу Отис!

— Знам, че си ядосан…

— Не съм ядосан, Чарли. Толкова ми е писнало, че няма да повярваш!

— Знам, но още не сме свършили. Трябва да разбереш, че макар да го освободим сега, това не означава, че няма да бъде обвинен в бъдеще. Просто в момента не разполагаме с достатъчно основания да го задържим. Пътната полиция също възобновява следствието. Краят още не е настъпил.

— Но Отис ще излезе на свобода.

— Ще има мярка за неотклонение. Дори да го обвиним в извършеното престъпление, той пак ще излезе, знаеш го!

— Тогава, обвини го в убийство!

— Без Симс? Без доказателства? Не виждам начин!

Понякога Майлз ненавиждаше наказателното производство. Погледът му зашари наоколо, преди да спре отново на Чарли.

— Говори ли с Отис? — попита той накрая.

— Опитах тази сутрин. Адвокатът му беше там и не му позволи да отговори на повечето от въпросите. Не получих никаква информация, която да ми бъде от полза.

— Дали ще е от полза, ако аз опитам?

Чарли поклати глава.

— Няма никаква възможност за това, Майлз!

— Защо?

— Не мога да позволя такова нещо!

— Защото става дума за Миси ли?

— Не. Заради каскадите, които си изпълнил вчера!

— За какво става дума?

— Отлично знаеш за какво става дума!

Чарли наблюдаваше реакциите на Майлз, но такива не последваха. Той стана.

— Ще бъда откровен. Отис не пожела да отговори на каквито и да е въпроси, свързани с Миси, но с готовност даде информация за поведението ти вчера. И така, сега аз ще те попитам: Какво се случи в колата?

Майлз се размърда на стола си.

— На пътя излезе ракун^[2] и трябваше да спра внезапно.

— Наистина ли ме мислиш за толкова глупав, та ми поднасяш тая история?

Майлз сви рамене.

— Именно това се случи.

— А ако Отис каже, че си го направил, просто за да се удари?

— Значи, лъже!

Чарли се наведе напред.

— А когато казва, че си насочил пистолета към главата му, макар да е бил на колене и с вдигнати ръце, също ли лъже?

Майлз се въртеше притеснено на мястото си.

— Трябваше да държа положението под контрол — отвърна мъгляво той.

— И според теб, това е бил правилният начин да го направиш?

— Виж какво, Чарли, никой не е пострадал!

— Значи, според теб, всичко си е съвсем наред?

— Да.

— Е, адвокатът на Отис застъпва по-различно становище. А също и Клайд. Заплашват, че ще заведат дело срещу теб.

— Дело?

— Разбира се — превишаване пределите на необходимата принуда, заплаха, полицейско насилие, всичко ще им свърши работа. Търмън има няколко приятели в АСГП^[3], които също възнамеряват да се включат.

— Но нищо не се е случило!

— Няма значение, Майлз. Имат право да завеждат каквото си пожелаят дело. Но трябва да ти съобщя, че искат от Харв да повдигне и криминални обвинения.

— Криминални?

— Така казват.

— Нека да отгатна: Харви ще им играе по свирката, нали?

Чарли поклати глава.

— Известно ми е, че двамата с Харви не се спогаждате, но аз работя с него от дълги години и знам, че в повечето случаи е прав. Снощи беше доста разгорещен, но когато се видяхме тази сутрин каза, че изглежда няма да го направи…

— Значи, няма проблеми! — прекъсна го Майлз.

— Не ме остави да довърша — казва Чарли. — Макар да не повдига криминални обвинения, това не значи, че всичко минава метър. Той отлично знае, колко дълбоко си обвързан с тази история и макар да му е ясно, че нито имаш право да пускаш Симс на своя глава, нито да поемаш отговорност за ареста на Отис, все пак си човек. Той проявява разбиране към чувствата ти, но това не променя факта, че си действал незаконосъобразно, най-меко казано. И поради тази причина, той ми каза, че по негово мнение, най-добре би било в момента да бъдеш освободен от длъжност — с право на заплащане, разбира се, — докато всичко това се изясни!

Чертите на Майлз изразяваха дълбоко смайване.

— Да ме освободят от длъжност? Мен?

— За твое собствено добро е! След като се поуталожат страстите, Харви смята, че ще накара Клайд и адвоката да отстъпят. Но ако действаме така, сякаш нищо извънредно не се е случило, той не гарантира, че ще успее да разубеди Клайд.

— Всичко, което направих беше, че арестувах човека, който уби жена ми…

— Направил си много повече от това и ти го знаеш.

— Значи, ще се подчиниш?

След един продължителен момент, Чарли кимна.

— Мисля, че съветът му е добър, Майлз! За твое собствено добро е!

— Нека го кажем с две думи: Отис излиза на свобода, независимо от това, че е убил моята жена, а мен ме вдигат на трупчета, заради това, че съм го арестувал.

— Щом така искаш да разглеждаш нещата.

— Те са си такива!

Чарли поклати глава и отвърна с равен глас:

— Не, не са такива! И след известно време, когато няма да си толкова разгорещен, сам ще го разбереш! Засега обаче си официално освободен от длъжност.

— Стига, Чарли, не го прави!

— За добро е. И каквото и да правиш, не нажежавай обстановката! Ако разбера, че притесняваш Отис или слухтиш там, където не ти е мястото, ще бъда принуден да предприема допълнителни действия и тогава няма да имам възможност да проявя снизходителност.

— Това е нелепо!

— Така стоят нещата, приятелю, съжалявам! — Чарли стана и се отправи към Майлз. — Но, както ти казах, още нищо не е свършило. След като доведем Симс, ще се поразровим около версията му. Може би не само той е чул казаното…

Майлз хвърли значката си на бюрото, преди Чарли да е довършил. Кобурът с пистолета висна на облегалката на стола.

Затръшна вратата зад гърба си.

Двадесет минути по-късно, Отис Тимсън беше на свобода.

* * *

Излетял от кабинета на Чарли, Майлз влезе в колата си, а главата му се въртеше от събитията през последните двадесет и четири часа. Завъртя ключа, машината изрева и потегли рязко, като се прехвърли във външната лента, преди да е изправил колата.

Отис беше на свобода, а той беше освободен от длъжност.

В това не можеше да има никаква логика. Тоя свят се бе побъркал напълно.

Понечи да се прибере, но се отказа, защото Джона щеше да забележи колата му от дома на мисис Кноулсън и щеше да се прибере, а точно сега не беше в състояние да се изправи лице в лице с него. Не и след разговора от тази сутрин. Трябваше му време да се успокои, да измисли какво да му каже.

Трябва да се посъветва с някого, някой, който да му помогне да се ориентира във всичко това.

Нямаше движение, Майлз направи обратен завой и тръгна да търси Сара.