Светослав Славчев, Йордан Костов
Инспектор Стрезов решава (8)

Истината

„Много е правдоподобно, за да бъде истина“, беше казал инспектор Стрезов по-скоро от желание да не се съгласява веднага с предложената от свидетелите версия, колкото поради някакви други странични обстоятелства. Капитан Петров го погледна учудено, той не обичаше подобни фрази. За него всичко беше ясно. Когато дойде пръв на местопроизшествието, завари пострадалия да лежи възнак на земята с разбита от керемида глава, точно под стряхата на постройката. Самата керемида беше счупена на парчета. Капитан Петров лично се качи на покрива и с очите си се увери, че една керемида липсва „За мен истината е тази — паднала е керемида от покрива и го е ударила по главата“, каза малко рязко той. „Добре“ — инспектор Стрезов махна разсеяно с ръка и се заизкачва по стълбите нагоре. На покрива той видя същото, което вече знаеше от капитан Петров — липсваше една керемида…

„Прекалено е правдоподобно…“ — мислеше Стрезов, завърнал се в своя кабинет. През цялата му дългогодишна практика не се беше случвало някому да падне керемида на главата, макар че изразът „току-виж ми паднала керемида на главата“ се радва на твърде широка популярност. Стрезов реши да си припомни всичко отначало. Четвъртитото дворче, обградено отвсякъде с работилнички, чиито малки продълговати прозорчета бяха високо над човешки ръст; тримата възбудени свидетели, колеги на пострадалия, заети с всекидневната си работа в складовото помещение и изтърчали навън, сепнати от вика; стълбата за тавана в складовото помещение; самият покрив — без улуци, с подменени, блестящи на слънцето ламарини и четири реда нови керемиди по билото. Накрая — пострадалият, чиято глава лежеше точно там, където над него завършваше стряхата. И това беше всичко.

— Разрешете да остана — козирува капитан Петров и затвори зад себе си вратата на кабинета.

— Наредете да се направи инвентаризация на склада, а вие лично проверете за следи, останали от преместване на трупа.

— Нима се съмнявате, че… — понечи да каже капитан Петров.

— Съмнявам се, че не става въпрос за нещастен случай, а за добре обмислено престъпление!

Какво е накарало инспектор Стрезов да мисли така?

Отговор: 6. Истината