Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2012 г.)

Издание:

Светослав Славчев, Йордан Костов. Инспектор Стрезов решава

Българска, първо издание

Редактор: Дочка Русева

Художествен редактор: Димитър Чаушов

Художник: Стоян Шиндаров

Технически редактор: Катя Бижева

Коректор: Мария Бозева

Дадена за набор на 10.II.1981 година

Подписана за печат на 25.IV.1981 година

Излязла от печат на 30.V.1981 година

Формат: 1/32 84/108

Издателство на ЦК на ДКМС „Народна младеж“ — София, 1981 г.

Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“ — София, 1981 г.

История

  1. — Добавяне

Доказателството

— Махнете този парцал — каза инспектор Стрезов, раздразнен от настъпилата суетня при отваряне вратата на будката, която се оказа заключена.

— Тъй вярно, другарю подполковник — козирува старшината Варадин и като се наведе над лежащия върху пода на будката нощен пазач, извади от устата му натикания омаслен парцал. После хвана объркания човечец за раменете, изправи го и му развърза ръцете.

— Хубаво са те наредили — мърмореше Варадин. — Я по-добре си признай, че беше заспал в будката, когато са те хлопнали по главата.

— Не бях заспал — оправдаваше се нощният пазач, — даже не бях в будката. Разхождах се около склада, когато светнаха фаровете на един москвич. Номерът му не запомних. От прозорчето се показа шофьорът, попита ме дали оттук се минава за Илиянци и докато аз се наведох да му обясня, че е сбъркал пътя, някой ме удари в гръб. Паднах на земята. Чувам шофьора да се кара: „Колко пъти да ти казвам да удряш по-леко!“, и ми тикнаха парцала в устата. Извадиха въже, превързаха ми ръцете, а аз лежа, без да отварям очи, и се преструвам на припаднал. Натикаха ме в будката, после разбиха вратата на склада и отмъкнаха два чувала със захарин.

— За два чувала и да пребият човек! — възмути се Варадин и като прибави както винаги: „Готово, другарю подполковник!“, понечи отново да козирува, но инспектор Стрезов, отегчен от дългото обяснение на нощния пазач, се отправи към склада.

Стрезов надникна през отворената врата, разгледа разбития катинар, увиснал ненужен върху една от халките. Другата се търкаляше в пръстта, прерязана с пила.

— Нищо не съм пипал. Всичко заварих точно така, както сега го виждате. Дори не извадих парцала от устата на бай Иван. Знам си аз, че веществените доказателства не се пипат, и затова първо на вас телефонирах — обясняваше складовият работник, скрил зад гърба двете си ръце, стремейки се да демонстрира явното си нежелание да се докосне до каквото и да било, преди да е получил официално позволение.

— Ясно — каза Стрезов. И на него наистина му беше съвсем ясно, че нощният пазач лъже и най-вероятно е съучастник в извършената кражба.

Какво дава повод на инспектор Стрезов да се съмнява в нощния пазач?

Отговор: 69. Доказателството