Светослав Славчев, Йордан Костов
Инспектор Стрезов решава (21)

В купето

— Пушите ли — с широк жест младият поет Кънчев предложи кутията на останалите пътници в купето. Беше толкова развълнуван, че дори гласът му се беше променил.

Стрезов и възрастната жена отказаха.

— Аз от своите — отклони поканата Михлев, извади масивна табакера с монограм и измъкна от нея дебела вносна цигара без филтър.

Сега, след първите две смуквания, двамата продължиха разговора, но вече далеч по-спокойно.

— Та казвате, ще ми я продадете? — усмихна се Кънчев.

— Ще ви я дам, макар че най-редно беше да я подаря на Народната библиотека… И най-почтено… Но щом вече се изтървах да кажа една глупост, тоест след като вече ви обещах, че ще ви я дам, аз наистина ще ви я дам… Триста лева.

Усмивката на Кънчев, доскоро по детски радостна и тържествуваща, предпазливо се оттегли към ъгълчетата на устата.

— Триста… Няма да се пазаря, макар че…

— Без „макар че“. Не ви карам насила. За вас триста лева са твърде много. На един истински любител на старинната книга могат да се видят дори подозрително малко, така че най-добре се откажете. Ще я подаря на Народната библиотека, както бях решил първоначално. Явно нито вие сте сериозен купувач, нито мене ме бива за търговец.

… Ставаше дума за някаква старинна френска книга от XIII век, написана на ръка върху не знам каква хартия (това инспектор Стрезов не запомни точно, защото все още не се бе заинтригувал от разговора в купето), с трубадурска поезия и гравюри от неизвестен автор, която Михлев получил като подарък от някакво кюре в Амиен при „особено забъркани и във висша степен пикантни обстоятелства“, който Стрезов също не се постара да запомни добре…

— Казаното — казано. Веднага след като пристигнем в София, ще се отбием до касата на издателството, да взема аванс срещу първата си стихосбирка.

— Вие сте поет човек и ще оцените красотата на трубадурската поезия. Този фриволен старофренски стих… — Михлев се изправи — … истински водопад от остроумие и житейска мъдрост… красноречиви погледи зад спуснати завеси… и онези уединени малки задни дворчета с пуснати на свобода пауни…

Кънчев слушаше и дори не се сещаше да изтръсква пепелта от цигарата.

— Извинете, че се намесвам в разговора, но мое право е да предупредя младия човек, че има работа с мошеник — и преди още Михлев да успее да каже нещо, Стрезов продължи: — Сам знаете, че от вашата книга няма да се заинтересува нито един истински познавач на старинната книга, защото става въпрос за фалшификат!

Как инспектор Стрезов се досети, че книгата не е оригинал от XIII век?

Отговор: 19. В купето