Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2012 г.)
Издание:
Светослав Славчев, Йордан Костов. Инспектор Стрезов решава
Българска, първо издание
Редактор: Дочка Русева
Художествен редактор: Димитър Чаушов
Художник: Стоян Шиндаров
Технически редактор: Катя Бижева
Коректор: Мария Бозева
Дадена за набор на 10.II.1981 година
Подписана за печат на 25.IV.1981 година
Излязла от печат на 30.V.1981 година
Формат: 1/32 84/108
Издателство на ЦК на ДКМС „Народна младеж“ — София, 1981 г.
Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“ — София, 1981 г.
История
- — Добавяне
Обискът
— Ама че история! — рече инспектор Стрезов. — И какво, не успяхте да намерите монетите?
— Ако са у него, добре ги е скрил! — каза капитан Мартинов. — Заповядайте, това е списъкът на наличното по-ценно имущество!
Той положи на бюрото пред Стрезов два листа, гъсто изписани на машина. Стрезов само ги погледна и ги отмести.
— Я седнете и разкажете каква е обстановката! Този Теофилов явно е опитен мошеник! Трябваше по-хитро, по-хитро!
Капитан Мартинов и старшина Варадин се разположиха на столовете и капитанът започна, като потриваше замислено брадичката си:
— Знаете… то там, у него, е истински театър! Стаята му накичена от горе до долу, а по пода не можеш да стъпиш! По стените — всякакви работи!
— Е, какви?
— Глави на животни, кожи, рогозки, едно до друго… Описали сме тук с поемните лица всичко, както ни го е казал… — и Мартинов погледна към списъка.
— А той самият как се държа?
— Нахално! — намръщи се Мартинов. — Изправи се на средата на стаята и като подхвана една реч! Ето, видите ли, моля ви се, как се обиждат честните хора! Такъв, като него, втори в България няма, петнадесет години живял в Африка…
— Друго?
— „Сега — казва — мемоарите си пиша, две издателства се карат за тях! Вие — казва, — какво знаете, аз цяла Африка като на длан… живота си съм рискувал като ловец…“
— И говори?
— Не спира! „Онова — казва — са глави на антилопи, това — рога от носорог, там е тигровата кожа, тук, в сандъка — лъвската. Тая лъвица — казва — животът ми щеше да вземе, а вие сега…“
— После?
— После вади от сандъка кожа — лъвска наистина! Казвам му: „Гражданино Теофилов, по-спокойно, не се вълнувайте толкова!“, а той — още повече! Размахва кожата и не спира: „Със собствените си ръце — казва, — ей с тия ръце съм ги убивал всичките!“ Просто не беше на себе си!
— Че е ловец — ловец е — рече Варадин. — От това разбирам! Само че защо се е захванал с контрабанда?
— Е, това е! — завърши Мартинов. — Ако бяхме намерили монетите, друго щеше да е!
— Аз пък мисля, че сте пропуснали нещо — каза инспектор Стрезов и стана. — Извикай веднага колата, връщаме се в квартирата на Теофилов!
Мартинов и Варадин го погледнаха учудени. Какво беше хрумнало на инспектора?
Отговор: 14. Обискът