Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2012 г.)

Издание:

Светослав Славчев, Йордан Костов. Инспектор Стрезов решава

Българска, първо издание

Редактор: Дочка Русева

Художествен редактор: Димитър Чаушов

Художник: Стоян Шиндаров

Технически редактор: Катя Бижева

Коректор: Мария Бозева

Дадена за набор на 10.II.1981 година

Подписана за печат на 25.IV.1981 година

Излязла от печат на 30.V.1981 година

Формат: 1/32 84/108

Издателство на ЦК на ДКМС „Народна младеж“ — София, 1981 г.

Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“ — София, 1981 г.

История

  1. — Добавяне

Обискът

— Ама че история! — рече инспектор Стрезов. — И какво, не успяхте да намерите монетите?

— Ако са у него, добре ги е скрил! — каза капитан Мартинов. — Заповядайте, това е списъкът на наличното по-ценно имущество!

Той положи на бюрото пред Стрезов два листа, гъсто изписани на машина. Стрезов само ги погледна и ги отмести.

— Я седнете и разкажете каква е обстановката! Този Теофилов явно е опитен мошеник! Трябваше по-хитро, по-хитро!

Капитан Мартинов и старшина Варадин се разположиха на столовете и капитанът започна, като потриваше замислено брадичката си:

— Знаете… то там, у него, е истински театър! Стаята му накичена от горе до долу, а по пода не можеш да стъпиш! По стените — всякакви работи!

— Е, какви?

— Глави на животни, кожи, рогозки, едно до друго… Описали сме тук с поемните лица всичко, както ни го е казал… — и Мартинов погледна към списъка.

— А той самият как се държа?

— Нахално! — намръщи се Мартинов. — Изправи се на средата на стаята и като подхвана една реч! Ето, видите ли, моля ви се, как се обиждат честните хора! Такъв, като него, втори в България няма, петнадесет години живял в Африка…

— Друго?

— „Сега — казва — мемоарите си пиша, две издателства се карат за тях! Вие — казва, — какво знаете, аз цяла Африка като на длан… живота си съм рискувал като ловец…“

— И говори?

— Не спира! „Онова — казва — са глави на антилопи, това — рога от носорог, там е тигровата кожа, тук, в сандъка — лъвската. Тая лъвица — казва — животът ми щеше да вземе, а вие сега…“

— После?

— После вади от сандъка кожа — лъвска наистина! Казвам му: „Гражданино Теофилов, по-спокойно, не се вълнувайте толкова!“, а той — още повече! Размахва кожата и не спира: „Със собствените си ръце — казва, — ей с тия ръце съм ги убивал всичките!“ Просто не беше на себе си!

— Че е ловец — ловец е — рече Варадин. — От това разбирам! Само че защо се е захванал с контрабанда?

— Е, това е! — завърши Мартинов. — Ако бяхме намерили монетите, друго щеше да е!

— Аз пък мисля, че сте пропуснали нещо — каза инспектор Стрезов и стана. — Извикай веднага колата, връщаме се в квартирата на Теофилов!

Мартинов и Варадин го погледнаха учудени. Какво беше хрумнало на инспектора?

Отговор: 14. Обискът