Светослав Славчев, Йордан Костов
Инспектор Стрезов решава (65)

Истината

— Значи го изпуснахте?

— Съвсем не, другарю подполковник — почти се обиди капитан Петров. — Очаквахме го около „Луна парк“, нали там е едно от любимите му места. Появи се преди около половин час, но, противно на моите очаквания, не се отби в игралните автомати, а продължи по улицата. Влезе в този вход веднага след един мъж с куфар в ръка. Дали двамата се познаваха и имаха някаква предварителна уговорка, не мога да твърдя.

— Забеляза ли ви?

— Изключено!

— А другият, с куфара?

— И той. Дойде от противоположната посока и когато влезе във входа, аз бях зад група минувачи.

Стрезов все още нямаше готов план за действие. Ставаше въпрос за опасен рецидивист, който от десетина дни успешно се укриваше въпреки взетите мерки.

Докато разговаряха, на входа се появи човекът с куфарчето.

— Да познавате това лице? — попита Стрезов и показа снимката на рецидивиста.

— Откъде да го познавам? От провинцията съм! — заоправдава се човекът.

— Разгледайте по-внимателно снимката, пък тогава отговаряйте!

— Вярно. Влязохме преди малко заедно във входа. Аз се качих на асансьора, а той продължи пеша. Дълго време търсих стотинка. Видях го после на четвъртия етаж да влиза в апартамента срещу асансьора. Аз се качих до десетия етаж. Там живее синът ми, но го няма и ако не се върне, няма къде да спя.

— Заведете го в хотел „Люлин“ и му намерете стая — нареди Стрезов на капитан Петров, а той заедно с Варадин се запъти към посочения апартамент.

Позвъниха. Вратата отвори възрастен мъж със сърдита физиономия.

— Да познавате този човек? — зададе въпроса си Стрезов и отново показа снимката.

— Не!

— Помислете добре!

— Какво има да мисля? През живота си не съм го виждал!

— И сега не е у вас на гости?

— Не. Ако не вярвате, влезте и проверете!

— Благодаря, излишно е. И извинявайте за безпокойството.

— Вие извинявайте, ако има нещо — каза домакинът и затвори вратата. Чу се само как продължи да мърмори в коридора „Казал съм не, значи — не!“

— Ами сега — попита Варадин. — Единият от двамата лъже, но кой? Ако бяхме влезли в апартамента, щяхме да знаем не само кой е лъжецът, но и престъпника можеше да заловим.

— Та нали натам сме тръгнали — каза Стрезов и тръгна по стълбата нагоре, — да заловим престъпника! Уверен съм, че и двамата казват истината — такава, каквато тя е според тях.

Каква е истината? В кой апартамент според Стрезов се е скрил престъпникът?

Отговор: 61. Истината