Светослав Славчев, Йордан Костов
Инспектор Стрезов решава (60)

Срещата се състоя

— Докладвайте с кого се срещна нашият човек в Пловдив — обърна се инспектор Стрезов към старшината Варадин и капитан Петров от Пловдивското управление.

— Абсолютно с никого, другарю инспектор.

— Как така с никого? Колегите от Турция ни предупредиха, че е един от шефовете на контрабандата с наркотици. Не участвува никога лично в операциите, затова мъчно могат да го обвинят, но именно той, изглежда, урежда връзките и ни препоръчаха да го проследим, ако прекъсне пътуването си в нашата страна. А ето, че снощи е слязъл в Пловдив.

— Следихме го неотлъчно другарю инспектор — не беше трудно. Но освен със служителите в хотела, не е разменял дума с никого. Сутринта замина с експреса за Париж. Другарите, които са го наблюдавали от границата до Пловдив и от Пловдив до югославската граница, твърдят, че във влака също не е разговарял с никого. Освен ако те са пропуснали нещо.

— Ако срещата му е била във влака, той изобщо нямаше да спре в Пловдив. Не е отишъл там само за удоволствието да преспи в наш хотел. Разкажете подробно всичко — изглежда, вие сте пропуснали нещо.

— Ами от гарата взе такси направо до хотела. С нашата кола го изпреварихме с две-три минути и влязохме. Отиде на рецепцията и поиска стая на първия етаж — не обичал асансьорите. Момчето отнесе куфара му. Другарят Петров остана долу при ресторанта, а аз се качих на етажа след тях. Влезе в стаята си и остана там около два часа. После слезе долу и пак отиде на рецепцията. Стоя около десет минути и се прибра дори без да вечеря.

— Какво разговаря толкова време?

— Говореше височко, та дори и аз чувах, макар че бях на пет-шест метра. Разправяше на администраторката, че спял лошо, та щял да вземе един горещ душ и може би хапче за сън. Затова да го събудят точно в 8 часа, да не се успи.

— Друго?

— Нищо особено. Засмя се, че сборът от цифрите на стаята му, 157, давал 13, но не бил фаталист.

— В коридора не срещна ли някого?

— За малко не бутна камериерката, която носеше бельо за стаите.

— А долу нямаше ли наоколо му хора?

— Естествено. Идваха да вземат или да оставят ключове, да питат за писма. Но той дори не погледна към тях.

— После?

— После се прибра в стаята си и не мръдна до сутринта. В 7,30 слезе отново и помоли администраторката да му поръча такси за 9 часа. И да му занесат едно силно кафе без захар с две препечени филийки в стаята. Качи се пак. В 9 часа тръгна за гарата.

— В стаята му нямаше ли телефон?

— Имаше, естествено. Но не се е обаждал никому. И никой не му е звънял, освен, разбира се, когато пристигна таксито.

— Нищо друго ли не ти направи впечатление, макар и дреболия?

— Нищо. Освен дето се събуди сам — изглежда, не е гълтал сънотворно. Навярно, като е седял повече снощи под душа, минал е без него. Изглеждаше бодър. Или е усетил, че го наблюдаваме, или колегите оттатък нещо са се излъгали.

— Напротив, съвсем прави са били. Той се е срещнал с когото е трябвало. Човекът е наистина ловък. Но да се надяваме, че като проверим списъка на пътниците в хотела, особено тези от първия етаж, ще попаднем на следа.

Какво кара инспектор Стрезов да мисли, че срещата се е състояла?

Отговор: 56. Срещата се състоя