Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2012 г.)

Издание:

Светослав Славчев, Йордан Костов. Инспектор Стрезов решава

Българска, първо издание

Редактор: Дочка Русева

Художествен редактор: Димитър Чаушов

Художник: Стоян Шиндаров

Технически редактор: Катя Бижева

Коректор: Мария Бозева

Дадена за набор на 10.II.1981 година

Подписана за печат на 25.IV.1981 година

Излязла от печат на 30.V.1981 година

Формат: 1/32 84/108

Издателство на ЦК на ДКМС „Народна младеж“ — София, 1981 г.

Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“ — София, 1981 г.

История

  1. — Добавяне

Уликата

— Жалко за момчето — разсъждаваше гласно старшина Варадин. — Така и ще го осъдят за едното нищо.

„Не, е нищо, мислеше си Стрезов, нима човешкият живот е нищо!“

… Било късно вечерта, когато младежът се прибирал със самосвала в къщи. Улицата била затворена, но той не заобиколил по съседната, а тръгнал направо срещу знака. И в този момент от сянката, почти срещу автомобила, изскочил човек с неестествено разперени ръце. В едната държал преполовена бутилка коняк, а другата била силно протегната напред, сякаш искала да достигне нещо, което се реело из въздуха. Шофьорът реагирал моментално, натиснал спирачките, дори успял да извие встрани, но разстоянието било толкова малко, че се случило най-лошото — връхната дреха се заплела в калника и човекът попаднал точно под колелото. Чуло се само как недопитата бутилка ударила във фара и звънът на натрошени стъкла заглушил предсмъртния стон на нещастника.

— Нещастен пияница! — отсече Варадин, сякаш прочел мислите на инспектор Стрезов. — При тази концентрация на алкохол в кръвта е можел да падне със същия успех в канавката, вместо да влезе под колелата на самосвала.

— С тази разлика, че тогава щеше да се отърве само със счупена ръка или крак, а сега е мъртъв.

„… Направих каквото можах, беше казал шофьорът при разпита. Не карах бързо… 50 километра в час, не повече, но разстоянието беше малко… два, най-много три метра. Чудя се на този човек, не видя ли фаровете, не чу ли шума от мотора? Явно, трябва да е бил много пиян…“

И нито дума, че е влязъл в забранена улица. Но не това направи най-силно впечатление на Стрезов. Имаше нещо гузно в държането на младежа — желание да скрие част от истината. Какво точно, Стрезов все още не можеше да каже.

В кабинета влезе служител със снимките от огледа и протокол за състоянието на автомобила. Нищо особено — самосвалът е в изправност. По калника — следи от кръв. Счупени са стъклото на фара и стъклото на крушката, докато самата крушка е останала навъртяна на цокъла, дори жичката е цяла и непокътната.

Стрезов остави протокола настрана. Сега вече той знаеше какво искаше да скрие шофьорът при разпита.

Какво друго нарушение на правилника за уличното движение е извършил още шофьорът, което се е надявал, че ще остане скрито?

Отговор: 25. Уликата