Светослав Славчев, Йордан Костов
Инспектор Стрезов решава (54)

Несполучливият опит

През нощта валя пороен дъжд и инспектор Стрезов сутринта, на път за управлението, вдишваше с пълни гърди чистия въздух. Всичко му изглеждаше весело и радостно. И затова толкова по-неприятна беше изненадата, която го чакаше на бюрото му. През нощта някой се беше опитвал да влезе в склада на златарската кооперация „Хр. Смирненски“. За щастие неизвестният крадец не беше сполучил да открадне нищо, защото произведеното през седмицата е било предадено още през деня на клоновете в провинцията. Но и станалото не беше малко. Стрезов въздъхна и вдигна телефона — поиска кола от гаража.

— В склада няма ценни неща — разказваше директорът на кооперацията. — Ценностите ние държим в касите, така че ако се е надявал да намери злато, крадецът много се е лъгал.

Стрезов слушаше разказа на директора и оглеждаше. Най-обикновен склад, при това забутан на тавана на триетажното здание. Две малки помещенийца, тъмни и неприветливи, осветявани само от двете тесни капандури.

— Вън имаше нощен пазач — продължаваше директорът. — Той е долу и пази на входа. Нищо не е видял.

— За склада се влиза направо от стълбището, нали? — запита Стрезов.

— Да.

— А касите с ценностите мога ли да видя?

— Разбира се, те са долу, на втория етаж. Заповядайте! Въобще някакъв глупав крадец, както изглежда. Какво е търсил горе?

— А пък аз мисля, че не изглежда толкова глупав! — каза Стрезов унесено. — И складът само е прикритие за нещо друго…

След огледа Стрезов се върна в управлението и започна да прелиства картотеката с рецидивистите крадци. Търсеше кои са се навъртали скоро в София. Извади три картона и се замисли. Единият беше на Владо Мечката, другият — на Пешо Ангела, а третият — на Маляка.

— Другарю подполковник — каза предпазливо Варадин, — ако питате мен, това е работа на Владо Мечката. Издебнал е пазача, качил се е горе и нали си е прост — хайде в склада, като че ще намери там злато. Владо е! Стар познат. А да се издебне пазачът съвсем не е мъчно!

— А за Пешо какво ще кажеш? — попита Стрезов и се усмихна.

— Не ми се вижда да е по вкуса на Пешо Ангела. Той дълго проучва и ще знае, че в склада нищо няма. Той е вече на възраст човек и ще опита само на сигурно, ще търси някой от вътрешните…

— А Маляка?

— И той не е. Той колкото е дребен, толкова е страхлив. Виж, за ум — умен е, хитър като лисица. Но от две години вече нищо не пипа и гдето ме види, все ми казва: „Аз съм — казва, — другарю старшина, вече честен човек, каквото било — било!“ Та мисля, че не е той.

Стрезов пак се усмихна.

— Крадецът съвсем не се е интересувал от склада, Варадине. И иди да ми доведеш твоя „честен“ Маляк. Искам да си поговоря с него!

Варадин замря от учудване.

— Ти как мислиш, Варадине, защо крадецът се е опитвал да влезе в склада? И защо подозирам, че опитът за кражбата е работа на Маляка?

Наистина защо?

Отговор: 50. Несполучливият опит