Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2012 г.)

Издание:

Светослав Славчев, Йордан Костов. Инспектор Стрезов решава

Българска, първо издание

Редактор: Дочка Русева

Художествен редактор: Димитър Чаушов

Художник: Стоян Шиндаров

Технически редактор: Катя Бижева

Коректор: Мария Бозева

Дадена за набор на 10.II.1981 година

Подписана за печат на 25.IV.1981 година

Излязла от печат на 30.V.1981 година

Формат: 1/32 84/108

Издателство на ЦК на ДКМС „Народна младеж“ — София, 1981 г.

Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“ — София, 1981 г.

История

  1. — Добавяне

В зимната вечер

— Добре! — каза инспектор Стрезов. — Дотук всичко е ясно. А сега, много ви моля, другарю Николаев, повторете пак при какви обстоятелства забелязахте колата, за която става дума!

Николаев вдигна рамене.

— Нали ви казах, връщах се снощи от Самоков. И точно на завоя там видях колата да идва срещу мен. Един бял фолксваген. Ако знаех само какво се е случило, веднага щях да спра!

— Тази кола е блъснала човек по пътя и е избягала — забеляза инспектор Стрезов. — Впрочем, както личи от документите ви, вие сте положили скоро изпит за правоспособност, нали?

— Няма и година — рече Николаев. — Но какво общо има това с историята?

— А, не, нищо. После?

— Направи ми наистина впечатление, че караше много бързо, едва не се блъсна в мен. Извих в последния миг!

— Но не спряхте, нали?

— Не, не спрях, но право да си кажа — много се ядосах. Затова и погледнах за номера. Новичка кола имам, и да ме удари! После — нали знаете — като съм млад шофьор, аз ще бъда виновният!

— А, това не се знае! — усмихна се Стрезов. — Значи казвате, бял фолксваген с чужд номер?

— Така беше. Номерът успях ясно да забележа, защото светеха опознавателните светлини, а страничното ми огледало беше чисто. И въобще нямаше да го запомня, но тия осморки са много характерни!

— Да — рече Стрезов и погледна листа пред себе си. — Бял фолксваген, номер осемдесет и осем нула осем, А-Хикс, такива са номерата на колите на някои западни държави. Момент, да видя на кои.

Стрезов отново се загледа в листа, след това извади от чекмеджето на бюрото си някакъв справочник и започна да прелиства страниците.

— М-да… — каза той. Беше намерил нещо. — Холандия например, а… ето, има и други! Добре, после какво направихте?

— Ами нищо! Прибрах се в София. На околовръстния път ме спряха за проверка на документите, но всичко беше в ред.

— И добре, че са ви спрели — рече Стрезов, — иначе сега нямаше да можем да ви намерим. Вие сте важен свидетел!

В това време се почука на вратата. Влезе лейтенант Апостолов и мълчаливо постави пред Стрезов един лист. Стрезов хвърли бегъл поглед по него и вдигна очи към Николаев, който седеше невъзмутим.

— А знаете ли — подхвърли Стрезов, — че такъв чужд фолксваген няма в страната?

— Откъде мога да зная?

— Остава да се предположи, че несъзнателно сте се заблудили. И аз вече знам защо! — каза Стрезов.

Защо наистина?

Отговор: 8. В зимната вечер