Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2012 г.)

Издание:

Светослав Славчев, Йордан Костов. Инспектор Стрезов решава

Българска, първо издание

Редактор: Дочка Русева

Художествен редактор: Димитър Чаушов

Художник: Стоян Шиндаров

Технически редактор: Катя Бижева

Коректор: Мария Бозева

Дадена за набор на 10.II.1981 година

Подписана за печат на 25.IV.1981 година

Излязла от печат на 30.V.1981 година

Формат: 1/32 84/108

Издателство на ЦК на ДКМС „Народна младеж“ — София, 1981 г.

Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“ — София, 1981 г.

История

  1. — Добавяне

На гости при приятел

Пекна слънце и инспектор Стрезов неволно забави ход. Надзърна във витрината на антикварното магазинче. После изведнъж му хрумна, че точно сега трябва да се подстриже и влезе в бръснарницата. Налагаше се да почака. Седна до някакъв човек, скрил лице зад днешния вестник.

— Здравейте, граж… пардон…

— Стрезов — каза си името инспектор Стрезов и с това сякаш сложи край на пролетното настроение. Припомни си за кражбата на гарата, станала малко след полунощ, спомни си и всички подробности от биографията на този слабичък човечец с клепнали уши, който сега толкова угоднически му се усмихваше.

— Името ти е Продан Джафков, нали?

— Точно така — зейнаха два реда развалени зъби.

— И беше жител на Провадия?

— Пак там си живея, след като…

— Много пътуваш — неочаквано констатира Стрезов.

— Отказах се. Съвсем се отказах — помъчи се да бъде убедителен човекът.

Продан Джафков беше нещо като специалист по кражби на куфари. Пътуваше непрестанно и щом се откриеше удобен случай, слизаше от влака с нечий чужд багаж.

— Дойдох на гости при Христо Пешунов — продължи обясненията си Джафков. — Бях при него снощи към осем часа вечерта. Изпихме по едно питие, поприказвахме. После той трябваше да тръгва за работа, беше нощна смяна. „Спи тук, вика ми той, пък утре ще се видим на спокойствие и по за дълго.“ Добре, но аз трябваше да си тръгвам рано сутринта. Разбрахме се да оставя ключа под изтривалката.

— Къде живее този твой приятел Христо Пешунов?

— Зад църквата „Свети Георги“. Има си гарсониера… стаичка с изглед към абсидата, точно за ерген човек.

— Когато Пешунов отиде на работа, ти какво прави?

— Нищо. Легнах си и веднага заспах. Сутринта ме събуди изгрялото в прозореца слънце. Повъртях се малко и реших да се избръсна, преди да взема влака.

— Едно е да задигнеш куфарите на заспал човек, а съвсем друго е да съчиниш правдоподобна история. За второто се иска интелигентност… Малко след като Пешунов е отишъл на работа, ти също си напуснал гарсониерата, пъхнал си ключа под изтривалката и повече не си се връщал там. А сега признай къде си оставил куфарите.

Как инспектор Стрезов разбра, че Джафков лъже?

Отговор: 24. На гости при приятел