Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2012 г.)
Издание:
Светослав Славчев, Йордан Костов. Инспектор Стрезов решава
Българска, първо издание
Редактор: Дочка Русева
Художествен редактор: Димитър Чаушов
Художник: Стоян Шиндаров
Технически редактор: Катя Бижева
Коректор: Мария Бозева
Дадена за набор на 10.II.1981 година
Подписана за печат на 25.IV.1981 година
Излязла от печат на 30.V.1981 година
Формат: 1/32 84/108
Издателство на ЦК на ДКМС „Народна младеж“ — София, 1981 г.
Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“ — София, 1981 г.
История
- — Добавяне
Неизвестният
— А сега ми повторете всичко, за да помисля върху него! — каза инспектор Стрезов и загледа седналия срещу него мъж.
Той беше сравнително млад, може би към двадесет и пет, с меко овално лице и грижливо вчесани на път коси. Беше облечен по последна мода и на дясната му ръка имаше тежка златна верижка.
Стрезов не харесваше този тип женствени, подчертаващи състоянието си мъже, но сега никак не му беше до разбор на чувства. От вчера вечерта беше изчезнал Стефан Градинаров — богат българин, отдавна придобил австралийско поданство, дошъл в България да види далечните си роднини и да им погостува малко. Племенникът му, Павел Градинаров, го беше довел за три дена на море. Бяха взели стая в един от най-представителните хотели и прекарали там вече два дни. Но днес сутринта племенникът се беше явил в управлението и беше заявил, че от снощи чичо му не се е прибирал в стаята. Това го беше разтревожило до крайност.
Стрезов беше действувал бързо и сам беше отишъл на оглед в хотелската стая. Не беше открил нищо особено — дрехи, бельо, няколко списания, цигари и запалка, фотоапарат. Явно вещи, взети само за няколко дни на морето.
— Вече ви казах! — вдигна рамене Градинаров. — И няма какво да добавя. Нали записахте? Цял ден вчера бяхме заедно. Обядвахме, после си починахме малко в стаята. По-късно се разхождахме из парка, даже разглеждахме разписанието на корабчетата…
— Защо?
— Мислехме да отидем до Балчик и да се върнем, но се разколебахме. Чичо се чувствуваше уморен… Може ли?
Градинаров извади масивна златна табакера. Стрезов кимна и побутна пепелницата към него.
— Хубава табакера — забеляза Стрезов. — От чичо ви, нали?
— А, табакерата? Да — потвърди небрежно Градинаров.
— После?
— Няма после… това е. Вечеряхме в „Шипка“ Чичо каза, че искал да отиде до „Лилия“, бил видял завчера следобед някакъв приятел от детинство, уговорили се били.
— Каза ли ви кой е този приятел? В „Лилия“ сега има двеста души.
— Не, аз не задавам лични въпроси.
Стрезов потисна гримасата си при надутия отговор, бръкна в чекмеджето и извади пет снимки.
— Ние проявихме снимките от фотоапарата — каза той. — Спомняте ли си кога са направени?
— Ами, разбира се! — отговори Градинаров. — Вчера следобед и вечерта. Когато се разхождахме из градината. Чичо е страстен фотограф!
— Това забелязах вече — кимна Стрезов. Той нареди снимките на бюрото и ги загледа. После една по една ги обърна към Градинаров. Това бяха обикновени, но все пак снимки, направени от опитна ръка: интересно кътче в парка, племенникът, загледан към морето, пак племенникът на фона на морския залез, един непознат възрастен мъж, разхождащ се из парка, и група младежи в оживен разговор пред игрището за баскетбол.
— Това са негови снимки, нали? — запита Стрезов.
— Да — Градинаров погледна небрежно. — От вчера са всичките.
— Познавате ли този мъж? — Стрезов посочи четвъртата снимка.
— Нямам представа кой е.
— Някого от младежите? — Стрезов побутна петата снимка.
— Абсолютно никой!
— А сега отново ми повторете всичко! И моля, без да ме лъжете! — каза Стрезов сериозно.
— В какво ви лъжа! — възмути се Градинаров.
И така, в какво?
Отговор: 36. Неизвестният