Светослав Славчев, Йордан Костов
Инспектор Стрезов решава (51)

„Подслушан“ разговор

— Ето тук седяха останалите — каза Камен и посочи масичката с магнетофона в дъното на стаята. — Двамата с Красимир си говорехме при вратата. Той ми съобщи, че излиза, а парите за наема оставил в захарницата на кухненската маса.

„Останалите“ били двамата техни състуденти Кольо и Иван, дошли да послушат новите записи на Камен, а третият — техен съсед, „много добро, но нещастно момче, глухонямо по рождение“. Казвал се Жоро. Той често идвал у тях, седял си тихо, разглеждал книги, помагал им за чертежите.

— И все пак някой може да е чул вашия разговор?

— Едва ли — след моментно двоумение отсъди Камен. — Магнетофонът свиреше доста силно.

— Може би толкова? — попита инспектор Стрезов и завъртя копчето на магнетофона.

— По-силно.

— Така?

Камен кимна. Стаята се изпълни с остри режещи звуци и Стрезов изправи лека гримаса. После прецени разстоянието до вратата — беше около шест метра. Да, наистина едва ли някой би могъл да чуе и дума от техния разговор при този адски шум.

— Спомняте ли си някой от вашите приятели да е излизал сам от стаята? — попита за всеки случай Стрезов.

— Кольо и Иван се обаждаха по телефона, който е във входното антре. Когато си тръгнаха, аз ги изпратих до вратата. Жоро си отиде сам малко по-рано. Не много след тях се върна Красимир. Хазяинът изобщо не дойде тази вечер за наема. На сутринта парите ги нямаше в захарницата. Понякога си мисля, че Красимир изобщо не е оставял никакви пари. Лошото е, че сега и двамата се гледаме с недоверие.

… Инспектор Стрезов седеше сам в кабинета и умуваше. Дали Камен не казва истината, или Красимир просто не е оставял никакви пари в захарницата? Спокойно могат да ги вземат Кольо, Иван или дори Жоро, но всички изглеждаха еднакво виновни или еднакво невинни. И все пак един от тях беше виновен. Инспектор Стрезов можеше да докаже това сравнително просто. Върху захарницата и по отдавна не изметения под бяха оставени твърде много отпечатъци, за да излезе истината веднага наяве, но инспектор Стрезов беше вече решил да не наказва крадеца, той желаеше да му помогне. Затова когато при него въведоха Жоро и на въпроса: „Вие ли сте Георги Костадинов?“, младежът кимна утвърдително, инспектор Стрезов му каза направо:

— Срамота е да се вземат парите на приятели!

Георги Костадинов стоеше пред инспектор Стрезов с наведена глава. Той наистина беше глухоням, но явно беше взел парите.

Какво накара инспектор Стрезов да се усъмни в Георги Костадинов?

Отговор: 47. „Подслушан“ разговор