Светослав Славчев, Йордан Костов
Инспектор Стрезов решава (68)

Римската монета

Инспектор Стрезов се готвеше да излиза от музея, когато от залата с експонати се чу уплашен вик:

— Няма я! Господи, няма я монетата!

Беше гласът на дежурната уредничка в музея — археоложката Миладинова, с която Стрезов говори само преди минута.

— Моля, никой да не напуска музея — каза Стрезов и затвори вратата. После се облегна с гръб към нея и добави: — Най-напред да разберем какво е станало!

— Какво е станало ли? — говореше уплашена Миладинова. — Някой е откраднал монетата… Домициановата монета… — И като видя неразбиране по лицето на Стрезов, започна да обяснява: — В стенда със стари монети бяхме изложили една извънредно ценна… от времето на император Домициан. Наглед — нищо особено, но има нумизматици в чужбина, които за нея биха дали мило и драго… Стендът е със стъклена витринка и не очаквах… Стъклото ловко е срязано, отместено е встрани и монетата…

— Кога я видяхте за последен път?

— Ами… — замисли се Миладинова — … малко преди да се заговоря с вас. Да, сигурна съм, тогава всичко си беше наред! Но докато си приказвахме, ми се стори!…

— Какво ви се стори?

— Не зная, да не се лъжа… но стори ми се, че двама от посетителите, които минаха край стенда с монетите, прекалено много се навеждаха над него и останаха малко повече от обикновено…

— Кои са те? Можете ли да ми посочите?

— Да. Ето другаря там, високия, и другия, с очилата…

— Добре — каза Стрезов. — Нали може да вляза за малко във вашия кабинет? Искам да поговоря с другарите, които ми посочихте.

Инспектор Стрезов се беше разположил зад бюрото на Миладинова, местеше папките с листовете и поглеждаше към мъжа, който седеше пред него и който се беше легитимирал като инженер Радков, научен сътрудник от София.

— Възмутително — сърдеше се Радков. — Какво ме интересува някаква си монета и какво общо имам аз с разигралата се история? Минах край монетите наистина и се наведох над тях… вярно е, останах малко, но то съвсем не е, защото разбирам от нумизматика! Напротив, тази страст ми се струва глупава!

— А защо тогава се забавихте край стенда?

— Защото, като ги видях едни такива… помислих си: „Ама че са ги секли, ръцете са си оставили!“, и се наведох да ги разгледам по-отблизо. Затова се забавих там.

— Витринката цяла ли беше?

— Не съм обърнал внимание. Пък и не съм я виждал преди това, откъде да зная цяла ли е, или не?

Вторият мъж, онзи сочилата, беше не по-малко ядосан.

— Вие превишавате правата си, инспекторе! — сърдеше се той и от раздразнение ту сваляше очилата си, ту отново ги наместваше. — На какво прилича това своеволие! Вие не знаете кой съм аз!

— По паспорта виждам кой сте — усмихна се инспектор Стрезов. — Вие сте Боян Семерджиев от Пловдив, а за мен сега сте само един от посетителите на музея, когото съм длъжен да разпитам. Кажете, вие разглеждахте ли монетите в стенда?

— Разглеждах ги.

— Витринката цяла ли беше?

— Да, цяла. Аз се наведох над нея, защото…

— Продължете, моля.

— Но това е глупаво, да ме подозирате! Наведох се, защото съм късоглед и въобще съм зле с очите. А разните там антики винаги са ми били интересни. Това е.

— Вие нумизматик ли сте? — запита Стрезов, вглеждайки се в смръщеното лице на Семерджиев.

— Не. Имате ли други въпроси?

— Имам — каза Стрезов. — Кажете, къде скрихте монетата! И един въпрос, повече от професионално любопитство: — Как успяхте така бързо да срежете стъклото?

— Боже мой! — чудеше се Миладинова. — Защо задържахте именно Семерджиев, а не другия посетител, Радков?

Защо наистина?

Отговор: 64. Римската монета