Светослав Славчев, Йордан Костов
Инспектор Стрезов решава (70)

Грабежът

Инкасаторът, тридесет — тридесет и пет годишен мъж, се закашля и млъкна.

— Ще ви помоля за чаша вода, ако може, другарю инспектор!

— Разбира се, разбира се! — Стрезов кимна към стоящия недалеч старшина: — Варадине, донеси на другаря Петров една чаша вода!

Докато Варадин се бавеше с водата, инспектор Стрезов внимателно разглеждаше Петров.

Лицето на инкасатора беше все още бледо. Малко над лявото слепоочие, където е бил нанесен ударът, червенееше една продълговата подутина със следи от засъхнала кръв.

Сакото му беше цялото измачкано и зацапано с прах. При падането си Петров се беше ударил в дъсчената ограда и вероятно на някой пирон или треска си беше закачил десния ръкав, който висеше сега разпран.

Инспектор Стрезов въздъхна. Предстоеше му нелека задача. Да открие грабителя измежду стотиците хиляди честни граждани на София. Такива случаи не бяха чести, но затова пък колко труд изискваше откриването на престъпника. Пък и невинаги това им се удаваше. В дадения случай например: на малка тиха уличка, около шест часа вечерта, някой бе нападнал инкасатора И. Петров. Бърз удар с „тъп предмет“ по слепоочието, после този някой задига парите, хвърля ненужната чанта и изчезва… Никакви свидетели! Никакви улики!… Иди, че го търси.

— Заповядайте, другарю Петров! — Варадин остави на бюрото пред инкасатора чаша вода.

Инспекторът прекара ръка по челото си, като че ли искаше да се отърси от неприятните мисли.

— И така, другарю Петров, да продължим! Вие казахте, че сте били към края на „дневния си обход“, нали така? Каква беше приблизително сумата, която бяхте събрали?

— Не мога да ви кажа точно, другарю инспектор. Някъде към хиляда — хиляда и сто лева. Впрочем може да се провери точно.

Инспекторът махна с ръка.

— Не, не ме интересува с точност до лев, а само приблизително. В чантата ви намерихме още четири неплатени сметки за електроенергия: на името на…

— Да, както вече ви казах, бях към края на обхода си. Оставаше ми да посетя четиридесет и първи, 43 и 45 номер, по четната страна вече бях минал. Както обикновено, почнах от малките номера — така ми е най-удобно. Когато излязох от 39 номер, упътих се към 41. Вървях съвсем близо покрай дъсчената ограда. Бях на метър — метър и половина от входа на 41 номер, когато чух бързи стъпки зад себе си. Последното, което си спомням, беше как нещо ме „парна“ ей тук — Петров посочи с ръка слепоочието си. — След това загубих съзнание…

— Хм! — инспекторът безпомощно повдигна рамене. — Не успяхте ли поне за миг да зърнете грабителя? Нали разбирате, всяка, дори и най-малката подробност може да ни бъде от полза.

— За съжаление не можах. Изглежда, непосредствено след удара съм загубил съзнание… Това е всичко. Ако няма да съм ви нужен вече, другарю инспектор, да си тръгвам, а?

— Почакайте още малко!

Инспектор Стрезов извади от бюрото си лист хартия, молив и започна да чертае нещо съсредоточено. Виждайки любопитството в очите на Петров и старшината, той като че ли нарочно закри листа с ръка.

На вратата се почука и в кабинета влезе капитан Савов.

Стрезов остави временно чертането и въпросително погледна капитана.

— Е, как е! Излезе ли нещо от разпита?

— Уви, не, другарю подполковник! Никой нищо не е видял! Разпитах кооператорите от 41 и 43 номер. Да ходя по-нататък нямаше смисъл. Отбих се и отсреща — при четните номера, но и там нищо не бяха забелязали.

— А на тридесет и девети номер беше ли?

— Също не са видели. Казаха ми, че другарят — капитан Савов кимна по посока на Петров — е минал оттам някъде към шест без четвърт. Те му платили за електричеството и толкова… Разгледах и мястото, макар че беше вече тъмно… Произшествието е станало на метър и осемдесет от входа на 41 номер. Между двете къщи има дървена ограда, висока около два метра, в която се е блъснал другарят Петров при падането.

Докато го слушаше, Стрезов довърши чертежа си. Той махна ръка от него, така че всички да могат да го виждат, хвърли му последен поглед и се, обърна към капитан Савов.

— Вижте дали отговаря, горе-долу, на истинското разположение на къщите и улицата!

Капиталът пое листа и го разгледа:

— Напълно!

Стрезов благодари, взе обратно листа и продължително, без всякакво любопитство се взря в инкасатора.

В стаята настъпи неловко мълчание. Пръв не издържа Петров. Той вече се канеше да възрази нещо, обиден, но Стрезов го изпревари.

— Не се правете на засегнат, Петров!

Старшината и капитанът само учудено изгледаха началника си. Стрезов никога не се държеше грубо, а сега…

— Добре — продължи Стрезов, — за да няма недоразумение, нека капитан Савов прочете резултата от медицинския преглед на гражданина Петров!

Капитанът взе листа от бюрото и зачете. В него се казваше, че очевидно ударът е бил нанесен с широк размах на ръката или пък въпросният предмет е бил достатъчно дълъг, тъй като ъгълът на…

— Това е достатъчно, благодаря! — прекъсна го Стрезов. — А сега вие, Петров, ще трябва да ми кажете кой е вашият съучастник, който ви е ударил, и също така къде сте скрили парите!

Защо инспектор Стрезов подозира инкасатора?

Отговор: 66. Грабежът