Светослав Славчев, Йордан Костов
Инспектор Стрезов решава (34)

Алиби на лаик

Подобни ситуации бяха толкова добре познати на Стрезов. Трябва да е било около полунощ, когато крадецът се промъкнал в апартамента. Не се наложило дори да пали лампата, защото уличното осветление било достатъчно силно. Взел ключа от бонбониерата, отворил чекмеджето на дъбовия бюфет и напъхал бързешком в джоба малкото банкноти и няколкото позеленели от времето бижута със съмнителна стойност. После грабнал магнетофона, тонколоните и точно тогава бабичката го чула. Не се знае даже дали наистина го чула, или просто се събудила, защото по принцип хората на тази възраст често се будят през нощта, но за зла участ се сблъскали в неосветения и тъмен коридор. Изненадан, уплашен не по-малко от самата бабичка, той изпускал магнетофона с тонколоните и хукнал по стълбите. На най-долната площадка, в сандъчето за факсове, захвърлил позеленелите от времето бижута…

„Постъпка на лаик, комуто твърде много се иска да мине за професионалист“, помисли Стрезов по пътя, спомнил си за липсата на отпечатъци. И още — трябва да е млад човек, по всяка вероятност роднина. Такъв наистина се намери всред не многото на брой близки на възрастната жена — някакъв студент в художествената академия, обитаващ самостоятелно таванче в центъра на града.

Студента го нямаше в академията, точно днес имаха свободен ден, нямаше го и в квартирата. И Стрезов реши да поразпита съседите. В подобна таванска стая в отсрещната кооперация, точно прозорец срещу прозорец, живееше семейство с малко дете.

— Да познавате вашия съсед? — попита Стрезов и посочи към отсрещния прозорец.

— И да, и не — каза неопределено съпругът, който, неизвестно защо, си беше в къщи през тази късна делнична утрин. — Знаем се по-добре от роднини, защото няма и три метра между прозорците, и не се познаваме, защото никой не ни е запознавал. Трябва да е свестен човек, като се има предвид с какво се занимава.

— Да знаете дали снощи е бил в къщи?

— Беше. Почти цяла нощ работи нещо на масата. Скици, ескизи, рисунки… негова си работа. Той обича да се заседява вечер. Лампата свети, сянката му се очертава на пердето, сякаш не се е навел над масата, а над нашия креват. Колко пъти жена ми се е стряскала в просъница.

Стрезов реши още веднъж да провери дали студентът не се е прибрал. Видя пред себе си да се качва по стълбата висок младеж с дълга коса и го позна. Позна го по изцапаните с туш ръце и по мръсните нокти на човек, който обича да рисува с креда.

Размениха бързи погледи и продължиха нагоре по стълбите. Пред входната врата на мансардата Стрезов се легитимира. Студентът превъртя ключа и двамата влязоха вътре.

— Ще трябва да дойдете с мен във връзка с кражбата, станала нощес между 12 и 1 часа във вашата родина Гоцева.

— Тогава нужно ли беше да се качваме чак дотук, за да ми съобщите тази вест?

— Да-а — каза разсеяно Стрезов, без точно да се разбере за какво се отнасяше това „да“: за въпроса на студента, за това, че покривът тече, или за малките глупости с големи последствия, които човек върши понякога в своя живот.

Защо инспектор Стрезов подозира, че студентът е замесен в инцидента?

Отговор: 31. Алиби на лаик